Сградата на галерия Джамията си остава на община Дупница и дупничани, след като Висшият касационен съд попари претенциите на Главно мюфтийство към десетки имоти в страната – паметници на културата, музеи и галерии.
ВКС не допусна касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по искането на Мюсюлманското изповедание за установяване на правоприемственост между вероизповеданието и местни поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г.
Съдебното определението не подлежи на обжалване.
Както сме писали, Мюфтийството заведе дела, с които претендираше собствеността на десетки сгради, включително бившите джaмии в Дупница и Кюстендил, като се позоваваше на това, че те са били ползвани от местни общности.
Джамията в Дупница обаче никога не е била ползвана като молитвен дом. Исторически данни сочат, че сградата е била използвана като затвор. В града ни пък в момента няма турска общност, което също се твърдеше в иска на Мюфтийството.
Оспорването на сегашния статут на сградите доведе до масови протести, а при първото заседание в Кюстендилския съд десетки дупничани с трибагреници, водени от архиерейския наместник отец Георги Паликарски обградиха сградата.
През юни 2014 г. десетки дупничани обградиха с жива верига Джамията, която бе покрита с огромен трибагреник, в Кюстендил пък излязоха срещу претенциите на Мюфтийството с черешово топче. Другият град, реагирал остро, а днес празнува с нас е Карлово.
Кметът Методи Чимев: Правдата възтържествува
Градоначалникът обещал, че няма да допусне имам да пее на центъра на Дупница, ще остане в историята със спазеното си обещание.
„Правдата възтържествува. Темата вече е затворена и се надявам никога повече да не бъде отваряна. Истината е, че когато се прави това, което трябва, се случва, това което трябва”, коментира кметът Чимев.
Отец Паликарски: На 10 февруари ще направим благодарствен молебен
„Поздравления! Българщината възтържествува, а България леко-полека започва да влиза в релсите на самостоятелна държава. Изключително радостен съм от решението на съда! Това е радост не само за Дупница, но и за България. На 10 февруари, когато честваме св. Харалампий ще направим молебен за здраве пред Джамията (б.а. традиция, която отец Паликарски въведе преди няколко години, позовавайки се на данни, че на мястото на Джамията е имало християнски храм на името на св. Харалампий). Ще благословим питките и меда, ще се помолим за здраве, но ще направим и благодарствен молебен. Нали в евангелието е записано, че след като изцелява 10 души, при Исус се връща да благодари само един. Нека ние сме тези, които се връщат да благодарят. Когато просиш нещо от сърце и душа и получиш помощ, след това трябва да благодариш.
Юридическата страна на спора:
С определение от вчера тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) не допусна касационно обжалване на Решение № 966/12.05.2015 г., поправено с Решение № 1028/19.05.2015 г. и Решение № 1190/05.06.2015 г., всички постановени по фирмено дело № 964/2014 г. на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
С акта на апелативния съд е обезсилено изцяло решението от 04.06.2013 г., поправено с решение от 11.10.2013 г. по ф. дело № 1659/2003 г. на Софийския градски съд (СГС) и е оставено без разглеждане искането на Мюсюлманското изповедание за установяване на правоприемственост между вероизповеданието и описани местни поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 г., учредени и действали при режима на Временните правила за духовно управление на мюсюлманите, утвърден и обнародван по силата на Указ № 63 на княз Фердинанд, Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, одобрен и обнародван по силата на Указ № 12/23.05.1919 г., и Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България, одобрен от Министерство на външните работи и изповеданията на 23.11.1945 г., действал до 1951 г.
За да обезсили решението на СГС и прекрати производството по заявеното искане, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, защото е постановено в едностранно регистърно производство, в отклонение от предвидения в Закона за вероизповеданията (ЗВ) процесуален ред за установяване на такова правоприемство. Поради непрецизната редакция на разпоредбите на § 4, ал. 2, 3 и 4 от ПЗР на ЗВ, в които са употребени понятия от исковото и охранителното производство, решаващият съдебен състав е тълкувал посочените правни норми и след анализ на основните им характеристики е направил извод, че предвиденият от законодателя процесуален ред, относим към установяване на правоприемство между регистрирано вероизповедание и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г., е исковият процес.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
