На заседание с кворум на ръба и от третия опит Общински съвет-Дупница прие докладната, която отваря пътя за наливането на до 2 милиона евро в селата на общината. Решението стана факт, благодарение на 11 гласа „за” на групата на ГЕРБ, „против” гласуваха 7 съветници, а трима се въздържаха.
Въпреки че решението вече е факт шансовете на това община Дупница да се класира за финансиране са намалени значително, тъй като, както писахме, крайният срок бе 14 септември. На сесията днес зам.-кметът Олга Китанова, изпълняваща в момента длъжността кмет, обясни, че документите са внесени в земеделското министерство. За да има шанс обаче съвместният проект с община Бобов дол (Дупница е поканен гост в него) трябва да се мине през иглено ухо. При внасянето на документите преди крайният срок е депозирана и молба, в която се иска решението на ОбС-Дупница, което липсваше към онзи момент, да беде прието на по-късен етап. Това обаче вече не зависи от общината, макар служители да тръгнаха вече към София за да приложат и решението на местния парламент.
Макар днес да бе трето заседание и втори дебати по темата напрежението в изказванията отново ескалираха и то не само от микрофона, но и от място. Още в началото на сесията председателят на ОбС Станислав Павлов предложи докладната отново да бъде отложена, а след провеждане на нормална информационна кампания решението да бъде взето от следващия Общински съвет. След контрапредложение от арх. Асен Пилев се стигна до дебати. Павлов отново попита дали са проведени нужните срещи по селата и дадена ли е възможност на всички фирми и производители да се включат в Местната инициативна група (МИГ), която ще участва след това в разпределението на средствата.
Китанова обясни, че са проведени стотици телефонни разговори и среща с кметовете на села, които са получили задача да популяризират проекта и да проведат срещи.
При последвалите обяснения на отрицателен вот, Костадин Костадинов от ОДБ, който изказа съмнения за прозрачността на работата по проекта и избора на фирмите още при депозиране на докладната на първата от серията сесии, хвърли още една бомба:
Жителите на село Крайници все повече обмисляли възможността за отделяне от община Дупница и присъединяване към Сапарева баня.
„Тази докладна бе провокация към Общински съвет, защото за първи път в историята ни се предлага да гласуваме решение, което не може да променяме. Това че, Китанова, не сте от Дупница ви играе лоша шега – Крайници иска да се отдели от общината, защото хората виждат какво се случва в Сапарева баня и тук. Там такива обсъждания се правят както трябва. Това решение е опит някой да открадне едни пари, което в нормалния свят ще доведе до скандали и оставки, а в Дупница крадецът вика „дръжте крадеца”. Ако нещо се губи, то това не са 2 милиона евро, а 25 000 евро за техническа помощ”, обясни гласа си „против” Костадинов. И ако думите му бяха приети с тихо мърморене от групата на ГЕРБ, то последвалото изказване на Станислав Павлов предизвика бурна реакция.
„Гласувах „против”, заради арогантността, с която за пореден път ни се представя за гласуване решение, което Общински съвет не може да промени. Надявах се все пак да се проведе обяснителна кампания и да се даде шанс на повече хора да се включат. Но явно, както започнахте арогантно и надменно, така завършвате управлението”, обърна се към Китанова Павлов.
Последва светкавична реакция от председателя на групата на ГЕРБ Емил Панев, който от място извика, че Павлов води пропаганда и прави политически изказвания, използвайки трибуната на ОбС за предизборни изказвания. А фона на високо „Е! Е! Е!” от съветниците от ГЕРБ, Методи Стойнев отправи забележка към Павлов, че нарушава правилника, нещо което направи и по-рано по време на сесията, когато вместо да започне гласуване, председателят направи коментар от микрофона.
На Китанова пък не бе дадена възможност да отговори, тъй като по правилник няма реплика на обяснение на отрицателен вот.
В края на краищата след толкова приказки и емоции решението е факт, но шансът и проектът да стане факт е около 5%, обясниха от администрацията на общината, тъй като, да, срокът за работа по самия проект е до 2020 г., но крайният срок, който бе 14 септември, определя кои ще са участниците в него.