Ирена Стоянова
Поради тежката икономическа ситуация в страната все повече родители заминават да работят в чужбина като поверяват децата си преди всичко на грижите на своите родители/баби и дядовци/. В редки случаи, предимно в семействата от ромската общност децата биват оставяни да се грижат сами –по-големите полагат грижи за по-малките, или членове от разширеното семейство/леля, вуйчо/ изпълняват ролята на „родители”. Има и случаи на настанени деца в приемни семейства, поради липсващи в страната /града, селото/ близки и роднини. В повечето случаи, децата биват отглеждани само от единия родител, който се опитва да поеме отговорностите, а от части и функциите на другия.
От тук прозлизат и множеството затруднения, свързани с академичните постижения при децата на мигрантите. След проведено проучване от екипа на Фондация «Партньори-България» в 10 общини в България, включително и в град Дупница, става ясно, че тези затруднения са изразени в няколко направления:
- неефективно участие в учебния процес, поради пътуване при родителите в чужбина – една немалка част от децата пътуват с родителите си зад граница по време на учебната година и остават в другата страна за няколко месеца. След завръщането си в България те не успяват да наваксат пропуснатия учебен материал, следствие на което има случаи, когато тези деца остават в същия клас- повтарят учебната година.
Има случаи, в които родителят пристига в България и по време на учебната година взима детето при себе си без да уведомява директор и учител в училището, където учи детето и след един месец го връща. Този пример е даден от учител от Сливен.
- отсъствие на подкрепа за децата на мигранти при усвояване на учебния материал
Друго затруднение е свързано с факта, че когато децата живеят сами или с по-възрастни роднини, те не могат да получават подкрепа от тях в процеса на усвояване на учебния материал. Без значение от етническата принадлежност и големината на населеното място, по-възрастното поколение/ баби, дядовци, роднини/ не са ефективни при оказване на подкрепа на детето, когато има обучителни затруднения. Те не знаят, а и трудно може да им бъде обяснено как и с какви методи да се окаже подкрепа на детето ако има нужда от такава. В тези случаи не рядко децата понижават училищния си успех и не посещават редовно училище.
Освен немалкия брой на деца със значителни емоционални и поведенчески затруднения на родители мигранти, се открояват и деца, които имат мотивация да завършат успешно образованието си и посещават редовно училище. Педагогически съветник от Дупница, например, заключава, че Голяма част от децата в групата са успешни ученици, старателни в усвояването на знания, стипендианти/получават стипендии за успех/, желаещи да завършат успешно образованието си. Но има и такива деца /по-малка част/, които срещат известни затруднения основно в усвояването на учебния материал, главно от липсата на майката.
- наличие на неграмотни деца на мигранти и на деца, които не говорят български език - не малък е делът на неграмотните деца и на децата, които трудно говорят и разбират български език. Наличието на такива деца на мигранти се появява поради следните две ситуации. От една страна това са деца, предимно от семейства от ромската и турската общност, които са оставени от родителите си за отглеждане от роднини, които не знаят български език. Така децата усвояват езика, на който се говори в семейството, но когато тръгнат на училище изпитват сериозни трудности, поради факта, че не могат да говорят и не разбират официалния за страната език -„…поради факта, че вкъщи се говори на турски или ромски, от баби и дядовци, които не говорят български, в отсъствието на родителите си, малкото дете не може да усвои български език. Поради тази причина в училище му е трудно да усвоява преподадения материал, не се създават навици за учене у дома, което в бъдеще ще доведе до сериозно затруднение, за да израсте като пълноценна личност”, коментира кмет на село от община Сливен.
- отпадане от училище - Като краен резултат от неефективното участие на част от децата на мигрантите в учебния процес, се достига и до отпадане от училище. Този изход в по-голяма степен е валиден за децата от малцинствените групи, предимно ромската- «......Децата от малцинствените групи се отличават с по-ниска грамотност, направо може да се каже:„неграмотни са”. При тях липсва и подкрепяща среда. Често тези деца рано отпадат от училище, т.е има риск тези деца да не завършат дори основното си образование”, казва служител в общинска администрация в Сливен.
Отпадането от училищната система е сериозен проблем и при децата от български произход. Липсата на единия или двамата родители силно демотивира децата да посещават редовно учебните часове. От проведеното проучване и от директната работа в Център за подкрепа на деца и семейства Младежки дом Дупница има случаи, в които деца, оставени на грижите предимно на майката, докато бащата е в чужбина, отказват да ходят редовно на училище. Следствие на направените неизвинени отсъствия родителите биват лишавани от месечните детски надбавки. В някои семейства това се явява сериозен проблем. Освен финансовия проблем се задълбочава и образователния такъв, следствие на пропуски в учебния материал и липсата на контрол от страна и на двамата родители.
Оказването на навременна и ефективна подкрепа на децата и семействата, разделени поради икономическа миграция ще допринесе за пълноценното развитие и израстване на децата като успешни и уверени в себе си личности.
*Автор на статията е Ирена Стоянова- Психолог в Центъра за подкрепа на деца и семейства Младежки дом-Дупница
**Заглавието е на редакцията
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
