Днес, 14 януари, отбелязваме 137 г. от освобождението на Дупница от турско робство. Пред паметната плоча на загиналите в Освободителната война се събраха десетки дупничани, за да засвидетелстват уважението си към героите.
Краеведът Иван Хаджийски запозна накратко присъстващите с историческите събитията довели до свободата, а именно влизането на майор Иван Павлович Орлински, командир на четвърти ескадрон от Мариуполски хусарски полк в Дупница.
 |
Венци и цветя на паметника поднесоха кметът Методи Чимев и заместникът му Красимир Георгиев, представители на политически партии и граждани.
Венец от община Дупница и цветя от граждани бяха поднесени и на паметната плоча на майор Орлински в Горна махала.
Гъста мъгла и случайна войнишка тръба
Преди освобождението си Дупница прилича на военен лагер, в града прииждат турски части, бягащи от руската армия и български опълченци от другите краища на страната.
Две обстоятелства спомагат за щастливото избавление на дупничани от нахлулата турска войска – гъстата зимна мъгла и сигнала на случайна войнишка тръба.
Когато все повече турци прииждат в града и вече няма къде да се подслонят по българските къщи, гъста до непроницаемост мъгла се спуска и принуждава новопристигащите да останат на бивак в Яхиновското поле над града.
През деня на 26 декември 1877 г. (7 януари 1878 г.) откъм Радомир няколко доброволци от четата на Ильо войвода се движели пред руските войски към Диканските хълмове. По пътя към Кърнолското ханче един от тях се отклонил по естествена нужда. Понеже се забавил, за да не се заблуди един от другарите му подал сигнал с войнишката си тръба. Турските патрули дочули сигнала и докладвали. Командването в Дупница решава, че това е настъпващата руска армия и дава заповед за незабавен сбор и бързо изтегляне. "…Преди полунощ засвириха военни тръби за тревога. Войниците се стъкмяваха и бързо напускаха българските къщя… И тая нощ такъв глъч, такъв шум и бучение, като че ли Рила с всичките си височини се сриваше в бездната. Призори обаче зацари тишина.
Така обяснява изтеглянето на турската войска от Дупница, толкова внезапно и неочаквано, Никола Лазарков. В ранното утро на 27 декември 1877 г.( 8 януари 1878 г.) града осъмва с надежда и очакване на руски войски. В критичните моменти на неизвестност и безвластие в Дупница започва да действа граждански комитет с представители на всички вероизповедания: българи, евреи и един турчин. Първа задача на временната власт е да осигури спокойствието и охраната на населението, като за тази цел се създава полицейска стража. В същото време българските първенци, загрижени и изпълнени с тревожни предположения, изпращат парламентьори, които да се срещнат с командващия руските войски и да му бъде докладвано за положението в Дупница. "Депутацията", водена от учителя Христо Грънчаров, изпълнява успешно мисията си. На 30 декември 1877 г. (11 януари 1878 г.) в града влизат първите 11 руски кавалеристи от разузнавателен отряд, осведомени вече за изтеглянето на турците от Дупница.
На 1 януари (13 януари) 1878 г. командващият VІ кавалерийска дивизия в София получава полева записка за изоставянето на град Дупница от турската армия. Това е първият официален документ от войната, който засяга Дупнишкия край. Следващите разпореждания на командващия са до майор Иван Павлович Орлински, командир на четвърти ескадрон от Мариуполски хусарски полк, да завземе град Дупница и разузнае обстановката по пътя за Горна Джумая.
На 2 януари (14 януари) 1878 г. дупничани тържествено посрещат руските войски начело с майор Орлински, освободителя на Дупница.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
