Дупничанин спечели съдебно дело срещу електроразпределителното дружество ЧЕЗ да му бъде върната сума, която той бил принуден да плати за ел.енергия на базата на едностранен протокол след проверка на електромера му, която показала, че уредът е разпломбиран и не отчита коректно потреблението на електричество.
След проверката от компанията съставят едностранен протокол, с който абонатът е принуден да плати близо 450 лв. за три месеца назад от проверката. Клиентът подписал споразумение за разсрочено плащане на сумата за 5 месеца под заплахата, че електричеството му ще бъде прекъснато.
След като изплатил парите обаче абонатът завел дело, което печели на две инстанции-Районен съд-Дупница и Окръжен съд-Кюстендил, като ЧЕЗ е задължен да върне не само сумата, но и да плати адвокатски хонорар на ищеца.
Според решението на съда електроразпределителното дружество няма право да коригира сметките на абонатите си едностранно. Освен това не е ясна формулата, по която от ЧЕЗ изчислили сумата за трите месеца, в които се предполага, че електромерът не е отчитал коректно потреблението. От дружеството не представили доказателства на каква база е изчислена сумата, както и за това дали абонатът има вина за неработещия електромер.
„За компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата на действително консумираната електрическа енергия, която се дължи по силата на договора за продажба на електрическа енергия, не може да става дума, тъй като няма как да се установи действително консумираната електрическа енергия. Съгласно чл. 82 ЗЗД претърпяната загуба и пропуснатата полза се обезщетяват доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение. В случая такова неизпълнение от страна на потребителя няма. Съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване (електромерът) е собственост на електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия. Твърденията, че потребителят има определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда, са несъстоятелни. Няма как той да бъде ползвател по силата на чл. 44 от Закона за измерванията, тъй като този текст се отнася до лицата, които ползват измервателни уреди в дейността си. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че потребителят на електроенергия не плаща такса за ползване на този уред. Вярно е, че той може да осъществява контрол върху работата му, но това е негово право, от което той може да се възползва или не. От това в никакъв случай доставчикът не черпи права, защото задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за твърдяната за "споделена" отговорност и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума. Задълженията на потребителите са лични. Недопустимо е с общи условия на частноправно дружество да се създава нов вид "споделена" отговорност - за опазване на чуждо имущество от недобросъвестни трети лица, при положение че това е изцяло в отговорността на дружеството. Потребителите нямат възможността да следят и опазват СТИ (електромерите), понеже нямат достъп до тях. Ответното дружество не следва да санкционира коректните си потребители за неосъществени от него правомощия”, се казва в съдебното решение.
Така ЧЕЗ трябва да върне на абоната 446 лв. начислена сума за ел. енергия, заплатена от ищеца при начална липса на основание, ведно със законните лихви. Дружеството е осъдено да плати и 200 лв. адвокатски хонорар на клиента си.
Решението на Окръжен съд не подлежи на обжалване.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
