Софийски апелативен съд отложи делото за правоприемство между двете мюсюлмански настоятелства в България (делото за т.нар. вакъфски имоти). От изхода на този процес зависи ходът на делата на Главно мюфтийство за собствеността над редица джамии в страната, включително и градската галерия Джамията в Дупница.
Около 50 души от Карлово и Кюстендил протестираха пред Съдебната палата в столицата, докато вътре течеше делото.
На протеста дойдоха и кметовете на двете общини Емил Кабаиванов и Петър Паунов. Хората издигнаха лозунги: "Уважаеми съдии, пазете историята на родината си", " Пазим историята си! Пазим България!" и др.
Протестиращите се обединиха около мнението, че „Куршум джамия” в Карлово и останалите сгради, голяма част от които са паметници на културата, галерии и музеи общинска собственост от години, не трябва да бъде действаща.
За пореден път бе повторена тезата на протестиращите и кметовете на засегнатите общини, че Главното мюфтийство няма нито юридически, нито морални основания да иска собствеността тези имотите. Според кметът Кабаиванов, никое вероизповедание няма право да отнема тези имоти на България, защото така ощетява българските граждани.
„Немислимо е и е невъзможно съдът да върне "Куршум джамия" на Мюфтийското настоятелство”, допълни и градоначалникът на Кюстендил Петър Паунов. Той заяви, че се очаква справедливо решение – съдът да отхвърли претенциите на мюсюлманското вероизповедание.
Делото трябваше да се гледа на 28-и октомври, както бе обявено на предишното заседание, но по незнайни причини е изтеглено с няколко дни. Дупничани също готвеха протест, но останаха изненадани от по-ранната дата на съдебното заседание. Въпреки това на 28-и около Джамията в Дупница ще бъдат разположени знамена на община Дупница и трикольори по военната традиция, показваща чия собственост е дадена територия.
Делото в Софийски апелативен съд ще продължи на 6 февруари 2015 г. от 11.30 часа. Отлагането днес бе поискано от адвоката на Мюсюлманското изповедание Красимир Руев. Другата страна на делото е Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание в България.
Руев поясни, че спорът между двете вероизповедания е кой е правоприемник на някогашни местни структури, които са съществували до 1949 г., когато се приема първият закон, свързан с вероизповеданията. Дотогава не е съществувал специален нормативен акт. Имало е устави на отделните вероизповедания, които са били утвърдявани от владетеля.
Интересът кой е правопоприемникът на различните мюсюлмански настоятелства, училища, читалище, дори спортни клубове, е, че правоприемникът е собственикът на имотите, които се реституират по Закона за вероизповеданията. Представляваното от Руев мюсюлманско изповедание твърди, че е единственото, което е съществувало до 2003 г. и поради това то трябва да бъде правоприемник.
За Руев решението на САС е важно, тъй като от него зависи и хода на делата, които той води за някогашните джамии в Дупница и Кюстендил. Както сме писали процесите в Окръжен съд бяха спрени до окончателното произнасяне на САС.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
