Стилиян Петров слага край на футболната си кариера

dennews.bg
09.05.2013
размер на текста:

Капитанът на Астън Вила и българския национален отбор Стилиян Петров официално обяви, че се отказва от футбола.
През март миналата година Стенли бе диагностициран с акутна левкемия и започна лечение. Петров се чувства по-добре и вече е в ремисия, но трябва да продължи да се лекува.
Днес в специално обръщение в клубния сайт на Вила българският капитан оповестява решението си да прекрати професионалната си кариера.
Стилиян Петров обяснява, че е преодолял най-трудната част от лечението си, но се налага да се оттегли от активния спорт, за да ускори процеса на възстановяването си.

Изявлението на Стилиян Петров пред сайта на Астън Вила:

„Никога не съм бил човек, който прави големи изявления. Аз само съм си вършил работата и оставам благодарен на моите съотборници, на всички невероятни хора около мен и най-вече на фантастичното ми семейство. Те ме подкрепяха силно, когато имах най-голяма нужда през изминалата година. До съпругата ми Паулина и моите синове Кристиан и Стилиян - обичам ви много и аз винаги ще ви подкрепям и обичам постоянно. Също така до моята майка и баща, до брат ми и майката на Паулина и до най-близките ми хора през това време – вие знаете кои сте и ви обичам всички. Всеки ден благодаря на Бог, че ми даде възможност да продължа да бъда със семейството си.
Футболът е другата ми голяма любов в живота и с голяма болка в сърцето трябва да ви съобщя, че прекратявам футболната си кариера. Емоциите са твърде големи наистина, но с помощта на семейството ми, приятелите и големите хора, които са около мен и ме подкрепят, ще направят оттеглянето ми от футбола по-лесно за мен.
Аз съм готов да прегърна новите предизвикателства, които ще направят този процес по-лесен за мен. Откакто бях диагностициран с остра левкемия през март 2012 година, трябваше да разбера и оценя начина, по който това заболяване влияе на живота на толкова много хора. Аз мога да помогна и искам да помогна за създаването на фондация, която да спомогне за решаването на въпросите на хората, които са диагностицирани с това заболяване. Надявам се това да направи разликата. Това ще бъде моето ново предизвикателство. Ще работя с целия си ентусиазъм и енергия за преодоляването на всяко едно предизвикателство.
Спомням си, когато бях млад играч на ЦСКА и всичко, от което се интересувах бе добрият живот. Селтик дойде за мен и аз се преместих в Глазгоу, в друга държава, в нов свят. Не говорех езика и мислех, че това никога не може да се случи за мен. Непознавах никой.
За щастие срещнах хората, които ми помогнаха да превърна живота си в това, което е в момента. Имах големи съотборници, които ми показаха правилния начин, по който аз трябваше да вървя, ако исках да бъда сериозен професионалист и да се състезавам на високо ниво. Оценявам възможността да работя с тях на това ниво на професионализъм, защото това ме направи един от тях. В Селтик и Астън Вила бях привилегирован да живея живот на високо ниво, да играя играта, която обичам, да бъда подкрепян от най-страстните фенове.
Тогава се случи нещо лудо. Нещо, за което си мислех, че е само настинка, се превърна в нещо много по-сериозно, което промени живота ми. Изиграх 90 минути за Вила срещу Арсенал на „Емирейтс” и се чувствах уморен, не бях на себе си. Но мислех, че не е нищо сериозно. Диагнозата на д-р Ричард Ловъл беше пълен шок.
Около 7 600 хора във Великобритания всяка година са диагностицирани с левкемия и около 2 300 с остра левкемия. Успях бързо да взема решения и започнах веднага лечение. Нуждаех се от него. Моята левкемия сега е в ремисия и приключих с интензивното лечение. От сега нататък ще съм на по-леко лечение, което е две години на хапчета. Чувствам се късметлия. Но не всеки има този късмет.
Затова трябва да благодаря на професор Дейвид Линч от Университетската болница в Лондон и на всички сестри и целия персонал в това страхотно здравно заведение. Също така съм благодарен на професор Чарли Крадък, Сандийп Награ и на всички сестри и целия персонал в Университетската болница в Бирмингам и болницата Куин Елизабет.
За живота ми във футбола винаги ще съм невероятно благодарен. За възможността, което това лудо събитие ми даде, също съм някак странно благодарен. Лудото нещо трогна хората и аз искам да опитам да превърна това в нещо позитивно. Това е най-голямото предизвикателство в живота ми.
Искам да благодаря на феновете на Астън Вила, на президента Ранди Лернер, изпълнителния директор Пол Фолкнър и мениджъра Пол Ламбърт. Също на феновете на Селтик, на българските фенове и на всички фенове по света, които ми помогнаха през изминалата година с невероятните си жестове на подкрепа с лични трогателни съобщения. Бих искал също да благодаря на всички мениджъри, с които съм работил и всички съотборници, с които съм играл. Обичах да играя футбол с всички вас и винаги ще останете в сърцето ми. Благодаря и на агентите, които ме представяха. Продължавам напред с живота си и се вълнувам. Има дълбока радост в сърцето ми, заради това, което всички вие споделихте с мен. Чувствам се специален. Още е така. И винаги ще бъде.”
 

Най-четено

Темите от "Спорт"

Етикети