Майки на ученици от с. Червен брег се срещнаха с кмета на Дупница Методи Чимев, за да му „благодарят”, че селското училище бе закрито точно в годината в която се отбелязва 200-годишнината му.
Родителите са се обединили в инициативен комитет и казват, че няма да спрат с опитите си да спасят училището, макар песимистичния отговор от министъра на образованието Сергей Игнатов. След депозирано от страна на родителите писмо, Игнатов отговаря бланково: училището ще бъде закрито на 1 септември 2012 г.; децата ще бъдат пренасочени към школото в Крайници; с имуществото ще се разпореди кметът; архивите ще бъдат поети от училището приемник.
“Лъгаха ни и преди изборите, лъжат ни и сега! В две предизборни кампании главното, което ни казваха, за да ги подкрепим беше, че училището няма да се затваря! От февруари тази година започнаха отново неверните думи на управляващите, че ще ни дадат средства за поправка на унищожения при пожар училищен покрив, че ще пратят ученици от малцинствата. От общината дори ни увещаваха, че ако трябва ще затворят главен път Е-79, но училището ще остане!”, емоционално обясни една от майките преди срещата с кмета.
Родителите са сигурни, че повечето от децата са преместени в града, не защото образованието е на по-високо ниво, а заради несигурността от това докога всъщност училището ще функционира. „От години ни подмятат-ще затваряме, няма да затваряме и някои родители предпочетоха предварително да отпишат децата си, за да не ги стресират”, обясняват жените.
Според Чимев училището се готви за затваряне от 4 години, а хората там, така и нищо не са предприели досега.
Ще осигурим пари за ремонт и нафта, само да не страдат децата, е позицията на майките. |
“Ние сме готови сами да ремонтираме първия етаж на училището и да събираме сами пари за гориво за зимата, само за да бъдат децата ни в това училище. Те се познават, а и като са малко се учат по-добре”, убедени са родителите.
Жените обясниха на кмета и настроенията в селото: възрастните са недоволни, а децата тъгуват, защото не искат да отиват в други училища.
„А най-възрастните, тези които са възстановявали училището камък по камък, тези които са изучили децата си, станали после лекари и инженери, плачат от мъка. Аз не искам детето ми да пътува и да учи нито в Яхиново, нито в Крайници, нито в Дупница”, категорична е Евгения Маврова.
Както и в писмото до министъра, родителите изтъкнаха и пред кмета, че в селото има много малки деца.
„Те ще пораснат след година-две и ще им трябва училище. Няколко къщи са купени от дупничани, хората бягат вече от големия град. А веднъж хлопнало врати училището, няма връщане назад, както стана и с нашата ясла. Много е жалко”, казват още майките.
“Не ме карайте да се чувствам виновен. От нас нищо не зависи. Парите се отпускат от Министерството на образованието, а когато няма деца, няма и училище. Вие имате само 47 деца, което е много малко, докарайте си още ученици и ще разбера оплакванията ви”, отговори от своя страна кметът Чимев.
Заместник-кметът Крум Милев пък попитва в прав текст майките какъв им е проблема децата да учат в града?
В отговор на първо място жените посочиха, че пътуването ще отнеме по час от съня на децата, че те ще трябва да мръзнат и чакат автобуси през зимата, превозването крие риск от инциденти и е допълнителен разход за семейните бюджети. Не на последно място родителите изтъкнаха и предимствата на селото, а именно, че то е малко и всички се познават, което пък помага децата да стоят настрана от засилващите се пороци в града.
“Нашите деца са умни и се познават. Те се грижат едно за друго и не искаме да страдат, заради това, че трябват да учат на друго място. На завършването на учебната година, вместо да се радват, те плачеха, защото се разделяха с учителите си и училището”, споделиха разтревожените майки.
Общинарите систематизира фактите: броят на учениците намалява и училището не може да функционира.
„50 хил. лв, които се отпускат от министерството не са достатъчни и за да се издържат селските училища се пренасочват средства от градските бюджети. Това обаче не е правилно, защото в града е масата”, обясни шефът на отдел „Образование”.
Контрата обаче не закъсня: Не може децата да се делят на селски и градски и винаги всичко да отива за гражданчетата.