Пожар изпепели къщата на многодетно семейство в Дупница и остави родителите и трите им деца само с дрехите на гърбовете. Стихията е унищожила напълно етажа, където живеели Панайот Нанов, съпругата му Теодора и трите им деца на 3, 6 и 12 г. 16-те тона вода излети от пожарната пък са превърнали първия етаж на къщата на ул. „Цар Иван Асен Втори” в необитаем.
Щетите са толкова големи и защото пожарната дошла чак след час и половина и то без вода.
12-годишният Христо не смее да се отдели от татко си Панайот, но помага наред с големите. |
Пострадалите, а и техни съседи подали няколко сигнала на тел. 112, но най-вероятно оттам е даден грешен адрес на пожарната в Дупница.
„Единият пожарникар обясни, че им е даден адрес „Тишина”, който е от горната страна в квартала. Добре че единият от огнеборците е зет там и се е сетил, че там няма къщи. Не са виновни момчетата. Не ги упреквам, но дойдоха с празна кола. Едва след това дойде втора пожарна и цистерни с вода. Улицата пък е толкова тясна, че колите не можаха да приближат до къщата и маркучите стигаха до пред портата на двора Изгубиха ценно време. Сега щетите нямаше да са толкова големи, ако бяха действали по-бързо. Не упреквам момчетата и те не са виновни”, обясни Панайот.
Докато чакали пожарната той и баща му Васил, както и съседи започнали да гасят с маркучи, но без успех.
„Господ ни запази. Добре че още не бях заспала, а гледах телевизия иначе сега щеше да има осем изпепелени трупа. В един момент тока изгасна и чух бумтеж, скочих и събудих мъжа ми. Докато се изкачвахме по стълбите през двора пламъците счупиха прозореца на кухнята. Разбихме вратата и изведохме децата и внуците, както и майка ми, която е на 84 г., а секунди след това всичко вътре беше в пламъци”, разказва майката на Панайот Елена.
В бързината и в опитите да загасят пламъците и да спасят каквото могат, Васил и Панайот тичали боси. Васил има изгаряния по хълбока и по стъпалата.
Вина за стихията може да има този наклонен стълб, само на метри от къщата. |
„Благодарен съм на съседите, че веднага се притекоха. В бързината обаче комшиите до нас забравили, че синът им спи на отворен прозорец. Детето се беше нагълтало с дим, но за щастие се разминахме с по-страшното. Не разбирам, а и пожарникарите не знаят защо, но най-засегнатите стаи са кухнята и спалнята, където бяхме аз и жена ми с най-малкото дете. Най-вероятно пламъците са се прехвърли по покрива”, казва още Панайот.
Основните версии за огнения ад от нощта на петък срещу събота са две. Според едната пламъците може да са причинени от късо съединение в кухнята на втория етаж, според другата обаче
вина за бедствието може да има електрически стълб на метър от къщата, който от години се накланял и в последно време опънал жиците до крайност.
„Бяхме се разбрали със съседите да съберем подписка и да внесем жалба в енергото за този стълб, но ето, че бедствието ни изпревари. Не знам какво да си мисля, не знам какво да правя, като и аз и съпругата ми сме на социални помощи. Само майка ми взима пенсия. Изкарваме някой лев, като продаваме земеделска продукция от градината”, казва с пълни очи Панайот.
Семейството няма на кого и на какво да разчита освен на добри хора.
Бабата Елена е пенсионер, младите разчитат само на социални помощи и детски. |
„Преди две години направихме втория етаж и покрива. 12 000 лв. заем имаме и вече няма коя банка да ни отпусне кредит. Имали-нямали пари по 220 лв. на месец внасяме. И да ни упрекват и да не ни упрекват-нямаме застраховка, но как да отделиш, като само аз съм на пенсия. Панайот е безработен с две дискови хернии е, Теодора също е без работа, мъжът ми той. И дъщеря ми и зет ми са без работа. Нека който има възможност ни помогне. Не искаме пари, а строителни материали-вар, греди, тухли, цигли, цимент. Всички сме работливи ще се справим и без майстори”, моли бабата Елена.
Теодора и двете по-малки деца сега нощуват в къщата на сестрата на Панайот. 84-годишната баба през деня е при съседи. Нощем на първия етаж оставят да спят само тя, Васил и Елана, защото има опасност да падне мазилка от таваните. Къщата е без електричество, съседи са пуснали ток по жица от тяхната къща, но първият етаж на пострадалата къща е необитаем. Стените и таваните са пропити с влага. Имуществото е мокро, а една от стаите са изпопадали части от окачения таван.
Таткото и 12-годишният Христо обаче спят в колата
Окаченият таван на първия етаж е паднал, стаите не са засегнати от пожара, но без сериозен ремонт и те са необитаеми. |
Момчето е толкова уплашено, че не смее да се отдели от татко си, но помага като голям. Екипът ни го свари да се бори с три пъти по-висока от него греда. Само часове преди бедствието Христо взел бележника си и радостен правил планове за лятото, сега лицето му е като на голям мъж. С тъжни и широко отворени очи слуша разговорите на големите, за да помага на баща си и дядо си, но и следи по-малките да не се наранят между станалото на боклук имущество.
„Два пъти водих децата да им баят. Всички са уплашени, най-малката не разбра точно какво се е случило, но пита защо не може да се прибере. Пак казвам, благодаря че останахме живи и в паниката не стана най-страшното. Не можем да приберем децата на първия етаж, защото ще се разболеят от влагата, има опасност и да паднат таваните. Не може да пуснем ток, защото всички контакти са мокри. 16 тона вода бяха излети отгоре...”, казва Елена. Уплашен и от пламъците, и от последствията след пожара, Панайот се опитал да се върне в къщата за да вземе наличните пари и документите на семейството.
Дядото Васил казва, че всяка дъска и всеки чувал цимент са добре дошли. Приятел докара няколко греди. |
„Добре че го спрях! Минути след това изолацията на покрива и батума пламнаха като факел. Сега обещаха от пожарната да издадат всички необходими бележки, че да не плащаме за нови документи.
Таванът на къщата е напълно свален, днес мъжете ще разрушат и комините. „Трябва да направим поне замаска и покрива, за да може да ползваме поне първия етаж. Трябват ни материали...”, казва и дядото Васил.
Ако искате и имате възможност да помогнете може да се свържете с Панайот и Теодора на тел. 0877 95 51 35 или на място на улица "Цар Иван Асен Втори" №12 в Дупница