Бира, знамена, викове: „Forza Italia”, „Forza azzurri”! Не, това не е фензоната в Рим, Милано, Торино или Генуа. Действието се развива в центъра на... Дупница. Там в „италианската махала” пред телевизионния екран са се събрали около 30 фенове на футбола, със сини фланелки, с шалове и подкрепят скуадрата. Италия играе с омразната Англия четвъртфинал от Европейското първенство. „Така е на всеки мач на италианския тим от голям форум – Световно или Европейско. Подкрепяме Италия!”, казва един от дупнишките тифози Живко Николов-Гросо, сякаш да заздрави връзката между Дупница, Милано и цяла Италия. Той и повечето от приятелите му са със сериозен стаж на Апенините, други просто обичат страната на пицата, футбола, изкусителните жени и сладко вино.
 |
21:40 ч., химните. 30-ината запалянковци пеят с пълно гърло италианския химн, God Save the Queen е освиркан... Мачът започва, а с това и песните за Италия, скандиранията, псувните по английските играчи. Най-много го отнасят Джерард и Рууни. 3-та минута на двубоя – шут на Де Роси от 30 метра среща гредата зад Джо Харт, mamma mia няма гол, какъв късмет за “английските рендета”. Секунди по-късно Джонсън е оставен сам в наказателното поле на „сините”, удар, топката влиза в мрежата... не, Буфон спасява с една ръка и дупнишката агитка избухва: „Джиджи, Джиджи”. Скоро футболистите на Чезаре Прандели взимат контрола над играта. Виковете продължават със „Супер Марио, супер Марио!”. В средата на полувремето именно Балотели е изведен сам срещу вратаря на Англия, но се забавя и топката му е отнета. „Защо се бавиш? Какви са тия технични изпълнения? Просто стреляй към вратата”, подсказват дупничани. Островитяните се опитват да отговарят с плаха контраатака чрез Рууни, който обаче само си „печели” освирквания. След по-добра игра на Италия първото полувреме завършва без голове – 0:0.
 |
На почивката един от лидерите на агитката Георги Христов-Такинарди запалва огън, за да донесе късмет на „скуадра адзура”. „За първи път паля огън на мач. Искам да изгоня злите духове и да вкараме гол”, разкрива плана си Такинарди.
През втората част Италия играе още по-силно, британците трудно минават центъра. Де Роси сам срещу вратаря, Балотели, Монтоливо пропускат. „Касано нищо не играе. Да влиза Ди Натале, сега е момента”, съветват тифозите от Дупница. „Нямаме ляв бек, Балдзарети не ми харесва”, отбелязва член на агитката. „Е, Кришито е в затвора за „черно тото”, е бързият отговор. Редовното време изтича, резултатът все още е 0:0. Желанието на феновете се сбъдва и Антонио Касано е сменен. Но Ди Натале остава на пейката, а на терена се появява Алесандро Диаманти. „Леле какъв е този Диаманти, и той е като Балдзарети. С играч на Болоня ли ще бием, къде е Тото Ди Натале?”, недоволстват запалянковците. Минутата е 101-а, втора греда за Италия (Диаманти), резултатът остава 0:0. В 115-а минута резервата Ночерино вкарва топката в мрежата, агитката е на крака. Флагът на съдията обаче е вдигнат, гол няма. След 120 минути битка се стига до дузпите. Балотели бележи, Джерард изравнява. Монтоливо се засилва и... топката е в страни от вратата. Рууни вкарва – 2:1 за Англия. Пирло с невероятно изпълнение и 2:2. Идва ред на Ашли Йънг, който със силен шут удря гредата. Ночерино е точен - 3:2 за италианците. Ашли Коул пък стреля твърде слабо, Джиджи Буфон лови топката. Сега всичко е в краката на Алесандро Диаманти. Шут и гол, радост в Дупница, Италия е на полуфинал! „Искаме на повторим успеха си от 2006 г. Близо сме”, в еуфория са запалянковците около ТВ екрана. „Този телевизор го донесе момче от агитката. До сега гледахме на моя, на който проследихме и триумфа през 2006 г.
 |
Сега обаче той е резерва”, шегува се Христо Димитров- Пипо. „Харесвам Италия, като всичко започна от футбола – калчото. След това учих италиански, музиката и кухнята им също ми допадат. А с футбола се започна от 1988 г, когато гледах Европейското първенство и слушах коментаторите, които съобщават, че в холандския отбор има трима от Милан. В Италия 6-има бяха миланисти, което прави общо 9 национали и си казах „този отбор е много добър” и така станах фен Милан и после на националния на Италия. И това остава завинаги, до живот”, отсича Христо Димитров, чийто любим футболист е Филипо Индзаги. „Годинките обаче на прощават на никой. Вече няма такива играчи като Инзаги, Дел Пиеро. От сегашните симпатизирам на Пирло, Де Роси и Монтоливо. Но по принцип цялата скудра поддържаме. Щом играе националния отбор, всички са ми любимци. Не ги делиме на отбори”, допълва Димитров. Неговият приятел, привърженик на Интер, Живко Николов –Гросо разказва как се е запалил по „нерадзурите”.
 |
„Първият мач, който гледах бе финала за Купата на УЕФА срещу Лацио през 1998 г. И от тогава станах фен на Интер, а от националния отбор на Италия съм от 2000 година, когато имаше Европейско. Така до ден днешен подкрепям Интер и Италия”, казва Гросо. Освен на Интер и Милан, в Дупница има привърженици и на другите големи отбори от Ботуша – Ювентус, Лацио, Рома, Наполи. „Отборът на Наполи например има страхотен дух и много тифози, които са от най-лудите в Европа. Даже Марадона им се разсърди през 1990 г, защото не са подкрепяли него на полуфинала срещу Италия. Тогава беше най-голямата болка за всички фенове на Италия. Не защото паднахме, а защото това стана на наш терен”, уточнява Христо Димитров. Привърженикът на Рома Петър Вучков пък споделя, че Франческо Тоти и Габриел Батистута са основната причина да започне да подкрепя „вълците”.
 |
„От малък харесвам Франческо Тоти, а след като Батистута отиде в Рома, сърцето ми стана изцяло романистко. Категорично обаче Тоти е моят идол”, казва дупнишкия Принц на Рим, който нямаше как да не засегне и темата около дербито на Вечния град Лацио - Рома. „Тази година не ни вървеше в дербито. Обаче още помня един резултат от преди години – 5:1 с 4 гола на Монтела и един на Тоти. Това не се забравя”, казва още Вучков. Дупнишките фенове не подминават и спора за това чия агитка е най-страховитата в Италия, като всеки естествено поддържа тази на собствения си отбор. Признават обаче, че в Рим срещу Лацио и в Неапол е най-опасно. „Истината е, че на мач Лацио – Рома стават най-големите проблеми. Там ако се мине само с няколко пребити и наръгани тифози или карабинери, се счита за успех”, отбелязват дупничани. „Гледал съм мачове на живо на Сампдория, Дженоа, Наполи, Палермо, Интер. Атмосферата е неописуема”, заявява Живко Николов, докато Петър Вучков дори е играл в Италия.
 |
„Бях в кампуса на Интер, който и тук има отбори. С тима на Сапарева баня ходихме в Италия преди 8-9 години. Там играхме в турнир и се представихме много добре – 3-о място. Срещнахме силни отбори, имаше от школата на Ювентус, други тимове на Интер и от Каляри”, обясни Вучков.
Дупнишките тифози разкриват и че когато играе клубен италиански отбор на голям финал, те не се делят, а подкрепят тима от Ботуша. „Дори Лацио да играе финал за Лига Европа например, ще подкрепя „орлите”, въпреки че съм фен на Рома. Италианските отбори трябва да се поддържат”, заявява Петър Вучков, включвайки се във фиестата след победата над Англия. Иде ред на Германия - FORZA ITALIA!
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
