Флашмоб акция блокира Орлов мост, часове след като депутатите приеха скандалните промени в закона за горите, които подаряват зеленото богатство на инвеститори и бизнесмени.
Близо 3000 души, сред които група от Дупница, се присъединиха към спонтанния протест, свикан чрез Фейсбук под надслов „Да отнемем подаръка на Бойко! Блокада по случай гласувания закон за горите”-препратка към днешния рожден ден на премиера, който получи значително по-голямо място в медиите от гласуването на скандалните промени в закона.
10 души, сред които пет момичета, са арестувани по време на протеста тази вечер. Арестуваните не са оказали съпротива, нито се е стигнало до ексцесии, съобщиха нашите хора от мястото. Полицаите обаче са задържали предимно тези, които са снимали с камери без да са представители на медии.
Природозащитниците пееха химна и скандираха „Гората е жива” докато част от тях блокираха движението на натовареното кръстовище в продължение на 30 минути.
Един от десетките плакати гласеше: „Извинете ни за неудобството, опитваме се спасим това, което остана от България!”-призив взаимстван от плаката на световното движение „Окупираме”: „Извинете ни за неудобството, опитване се да спасим света”. И наистина, голямата част от природозащитниците изразиха съжаление, че се е наложило да нарушат правата на хората в трафика, но: „Днес депутатите отнеха не само гражданските права на всички българи, но отнеха правото им на здраве, щастие и живот. Днес българският парламент предаде българския народ. Отнеха горите ни”, категорични са участниците в акцията.
До какво водят промените
станали известни като "поправките Витоша ски", защото бяха изготвени под натиска на фирмата собственик на съоръженията над София.
Законът вече позволява върху горските терени да се учредява право на строеж за ски писти, лифтове и други съоръжения без да се променя предназначението на земите.
Терените, върху които ще може да се учредява право на строеж, ще бъдат отдавани чрез търг, предвиждат приетите промени.
Решението за обявяване на търг за гори публична държавна собственост ще се взима от Министерския съвет, за терените, които са частна държавна собственост – от министъра на земеделието, а за горските терени – общинска собственост – от кметовете, след решение на общинските съвети по места, посочва се в закона.
Правото за строеж върху горски терени ще се учредява за максимум 30 години, като след изтичането на срока изградените постоянни обекти ще станат собственост на държавата или на общината, в зависимост от собствеността на горите.
С приетите изменения се улеснява и прокарването на ски писти, тъй като ползвателите на горските територии ще могат да премахват част от почвения слой.
Въвеждат се и облекчения за дърводобива и дървопреработването.
Строителството на обектите върху горските терени ще може да се осъществява и чрез публично-частно партньорство, предвиждат още текстовете.
Още утре екокоалцията „За да остане природата в България” ще внесат искане президента да наложи вето на скандалния закон. Защото:
След 20 г. приватизация и други форми на ограбване на националното богатство, дойде ред и на последното, което остана все още държавно - горите и защитените територии. Държавните гори и защитени територии заемат 20 % от територията на страната и са последния публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на закона за горите в българската история се въвеждат редица нововъведения, които ще доведат до намаляване на площта, застрояване и изсичане на горите и защитените територии, като:
- за първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение.
- за първи път от 1931 г. насам (когато е обявена първата защитена територия у нас) държавата ще даде възможност на частни лица и компании да строят в защитените територии държавна собственост;
- за първи път от 1955 г. държавата позволява да се ползват държавните гори двойно над техния естествен прираст, което ще доведе до намаляване запасите на дървесина;
- за първи път от 1991 г. насам (когато се приема Конституцията) държавата разрешава земеделските земи да се застрояват за цели, които не са свързани с земеделието, като например ски курорти и голф игрища;
- за първи път от 1991 г. насам държавата създава отраслова схема за държавна помощ - за строителството на ски курорти и голф игрища, освобождавайки ги от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите;
- за първи върху 1996 г (когато влиза в сила Закона за държавната собственост) се дава възможност публичната държавна собственост да се утежнява с вещни права, които се раздават без търг само с решение на министъра на земеделието;
- за първи път от 1997 г., когато започна реституция на горите, държавата ще разреши на частните собственици на гори с големина до 20 декара, да могат да ги секат без каквито и да е регулации от страна на държавата;
- за първи път от 1925 година, крайречните гори няма да се водят вече гори и ще могат да се изсичат без никакъв контрол от собствениците им.