30-ина души, организирали и участвали в превърналите се с в символ за Дупница барикади, почетоха първия ден, сложил началото на епичната битка срещу правителството на Жан Виденов преди 15 години. На мястото, където бе поставено началото на блокадата на Е-79 и където сега се издига паметника на барикадите, бе отслужен водосвет за здраве. И днес както и в първия ден, тук бе и командира на организирания протест Георги Гиздов, който отново развя знамето на дупнишкото непокорство.
Венец съживи спомените за събитията през 1997 г. |
Днес той си спомни как по време на барикадите тук се събираха хиляди дупничани, които денонощно удържаха блокадата и не пропускаха преминаването на влакове и автомобили по Е-79 и на практика блокираха целия трафик за и от Югозападна България и съседна Гърция. Гиздов си спомни и за стотиците телеграми, идващи от цялата страна от българи, подкрепящи протеста на дупничани. Сега, едва 30-ината дошли да почетат паметната дата се почерпиха с по чаша вино за здраве и опитаха от осветения от свещеника хляб. И се снимаха за спомен на мястото, превърнало се в символ на демокрацията. За да си дадат сметка, че техните идеи преди 15 години бяха опорочени, а градът доби печална слава. И някак си събитията през последните 15 годни заличиха името Града на барикадите и превърнаха Дупница в града на мафията.
Въпреки предадените надежди мразовитите събития от 1997 г. са единственият спонтанен човешки бунт за свобода и промяна в най-новата история на България.
Бай Методи и арх. Велева сипаха по връсче червено вино, като преди 15 г. |
Дупница започна борбата за оцеляване на цялата ни нация с ежедневни мирни шествия срещу нечовешкото управление на Жан Виденов, съпроводено с ежедневна инфлация, стопяване на банковите сметки на милиони българи, празни магазини и непосилни цени на стоките и услугите. След седмица водачите на дупнишкото непокорство взеха решение за издигане на барикадите, а първи там застанаха линейките на общинската болница, ВиК и други общински предприятия. Само за часове към тях спонтанно се присъединиха хиляди дупничани, които прекъснаха с телата си движението по Е-79 и жп връзките с надеждата да бъде чут викът им за промяна. Към живата барикада се присъединиха и миньорите от Бобов дол, студенти и ученици. Дупница не спеше и броеше минутите до свободата, стоплена само от огньовете на барикадите и малкото провизии, събрани по спешност в столицата и съседни градове, от българи, които споделяха битката на дупничани.
И макар като символ на 1997 г. да остана участъка край магистралата зад бившата общинска болница, барикадатите в Дупница имаха няколко поста -Аракчийски мост, Горна махала и главната улица при Учителския институт. Блокадата на Е-79 обаче беше пазена от най-много хора. Тя не се пропука дори и в дните, когато срещу деца и възрастни бяха изпратени спецчасти въоръжени като за истинска война.
Преди 15 г. не беше толкова снежно, но беше още по-студено. |
„Тогава ние бяхме мишена и на снайперисти. Усещахме го, знаехме го, но нищо не можеше да ни уплаши. Плашеха ни, че ако полицаите не успеят да пробият барикадите от столицата ще изпратят и танкове, които да ни смажат”, спомни си днес Георги Гиздов. Трите сини знаменца, които той беше набързо сковал върху дървена клечка се превърнаха в знамето на свободата. Байракът, който превърна гражданите на Дупница в един организъм и идея. И дори днес да сме измамени, а надеждите ни продадени за чужда сметка, най-важният завет на барикадите е, че сме силни и можем, само когато сме заедно. Защото тогава оцеляхме заради споделената чаша вино и чай, споделения сандвич и цигара. Споделената надежда за благоденствие и щастие, а не споделена омраза.