Изпатили от наводнението през 2010 г. в Дупница плачат за помощ преди нова беля

Десислава Панайотова-Янкова
15.02.2012
размер на текста:

Дупничани искат незабавни мерки. Снимки: dennews.bg

Изпатили от наводнението в края на 2010 г. в Дупница искат незабавни мерки за почистването на коритата на реките Джерман, Джубрена и Отовица, които се срещат на метри от къщите им. Хората от улиците „Хемус”, „Орлинска”, Клокотница” и „Пиротска” треперят не само за имуществото си, но плачат и за живота си, защото се очаква затоплянето да пусне към домовете им още по-високи води от бедствието преди година и половина.
Ситуацията е усложнена допълнително и от факта, че при изграждането на газоразпределителната станция за града нивото на брега на река Джерман е смъкнато още по-ниско и дори и минимално покачване на нивото на водите ще доведе до заливане на дворове и къщи.

Михаил показва мястото където се събират Джерман и Джубрена.


92-ма души са сложили подписа си под сигнал до кмета на Дупница Методи Чимев и депутатите за необходимостта от спешни мерки.
„Само ние знаем какъв кошмар преживяхме през 2010 г. Още не сме сме възстановили щетите, а ни чака още по-голямо бедствие, ако общината не предприеме незабавни мерки за почистване на коритата. Ако кметът е слаб и няма сили да се справи сам, нека викне министри, нека викне Бойко Борисов, ако трябва... Или се чака да станем втори Бисер и да трябва погребения да организират?”, пита Христо Бошнаков.
Дядо Димитър още не е стегнал едноетажната си къща, не се е отървал и от кошмарните спомени от това как едва е измъкнал жена си от водния капан при наводнението през 2010 г., но казва, че не иска пари за обезщетения, а сигурност за живота на близките и съседите си.
„Всичко се разпада. Мазилка правих нова-не личи. Влагата в къщата избива постоянно, трудно е да се сгреем. Да не говорим, че водата ни отнесе дрехи, покъщнина, а това което не завлече, унищожи. Не искам обаче никой пари да ми дава, а да съм сигурен, че сега като почне да се топи, този огромен сняг няма да ни удави. Защото този път реката няма да влачи дрехи, а ще ни завлече нас. Толкова много сняг има! А са ни оставили на произвола на съдбата”, казва дядо Димитър. От влагата пада мазилката дори от тавана, а той се е принудил да създаде сложна система от канапени въжета, които да държат раздутите от влага врати затворени.

Газоразпределителната станция, заради чиито строеж брегът е свален още по-ниско.

Оксана, чиято къща е малко по-навътре от коритото на реката, но и това не я е спасило при последното наводнение, пита защо от общината не са попитали хората дали са съгласни на улицата им да бъде изградена газоразпределителна станция.
„Може ли да ни сложат под прозорците бомба със закъснител без да ни попитат. Не се ли поинтересуваха, че тук е опасно и както нас ни залива реката, така и станцията ще залее. И, айде, ако ние не сме толкова важни, не е ли опасно, ако станцията се наводни когато вече абонатите използват газта?”, пита Оксана и припомня, че преди строежа на лимонадената фабрика, която е на същата улица, живущите в квартала са подписали, че нямат възражения.

Колкото и да се бори с влагата от наводнението на 4 декември 2010 г. дядо Димитър не може да стегне къщата.


„Къщата ми е цялата напукана. Два семейства живеем в нея. Ако може да се каже, че живеем, защото постоянно сме в страх и при всеки шум тичаме да видим дали реките не прииждат. Влагата е над метър и 70 см. Но ако не се вземат мерки, къщи няма да има. Коритата и на Джерман и на Джубрена са задръстени от храсти и дървета. Трябва да се изчистят, да се разширят, а и където трябва диги да се направят. Вярно е, че е грешка на родителите ни, че са останали тук да строят, но щом си плащаме данъците, щом сме в регулация трябва да ни защитят”, казва Михаил Велинов. Съпругата му пък добавя, че след наводнението през 2010 г. бившият кмет Атанас Янев изпратил бригада роми да разчистят дърветата. „И това беше. Прибраха си големите, хубавите дръвчета, като напълниха 6-7 камиона и „чао”. Сигурно са ги продали или използвали, но реално от тази работа никаква полза нямаше, защото корените останаха, а малките дръвчета не пипнаха. И сега година по-късно е същата джунгла”, казва жената.
„Хората се съсипаха. Една възрастна съседка полудя. Сега не може да я познаете. Не е същата жена след наводнението. А не само, че не взеха мерки, ами сега от „Рила Газ” направиха още по-големи бели. Обърнаха течението към къщите и свалиха брега”, обяснява и Величка Велинова.
И ако някой сега се пита защо живеещите в квартала не са се опитали да се застраховат-не бързайте. Опитали са. Но застрахователите или са им отказвали, или са им давали непосилни цени, заради това, че зоната е високорискова.

На тази къща личи ясно до къде е била залята при наводнението през 2010 г.

Семейството на Велинова пък понесло и друга щета от прокарването на газификацията.
„Първо ни накараха да изрежем част от овошките в двора, защото им трябвало пространство за тръбите. Изрязахме ги, но не мина и седмица, и дойдоха да изрежем и другата част, че променили трасето. И сега не само къщата, но и дворът ни е гробище. След наводнението през 1978 г. тогавашния кмет разпореди изграждането на стена, която ни пази до някаква степен, но няма да свърши работа при положение, че коритата сега са много стеснени, а се чакат и много високи води. Живеем в ужас всеки ден и нощ”, казва още Величкова.
Съседът й Бошнаков сочи още един проблем.
„След наводнението се подкопа склона на жп релсите. Правиха някакво възстановяване, но пак е тръгнал да се свлича. Какво ще се случи на пролет”, пита той.
„При наводнението Янев като дойде дори не пожела да слезе от джипа. После все повтаряше, че ще прати шест булдозера, ама така и не ги дочакахме в неговия мандат. Сега новия кмет да не протака нещата, а да търси фондове, ако общината няма пари. Да търси съдействие, но да се намеси преди затоплянето на времето”, добавя Бошнаков.

Сега Джерман е тиха вада, но при снеготопенето тези брегове няма да спасят къщите.


Дядо Димитър се е отчаял след като на пет негови молби до екскмета не е обърнато никакво внимание. „Никой за нищо не ни помогна, а идваха да ни снимат от общината, като в зоологическа градина”, казва той.
Величка пък не може да си прости, че в паниката след бедствието през 2010 г. взела две одеяла помощ от общината. „За какво ми беше да ги взема-за това да ме снимат само”, казва Величка.

 

 

Чимев чака помощ и средства, иначе мерки са предприети

 

По повод внесената подписка кметът Методи Чимев заяви, че са предприети всички необходими действия за осигуряване на безопасност на гражданите. Градоначалникът съобщи още, че ще очаква съдействие и от Областна администрация, чрез осигуряване на средства от междуведомствената комисия , за предотвратяване на щети при бедствия и аварии.

 

Най-четено

Темите от "Общество"

Етикети