Стоян Стоянов (вляво) и Сашо Паргов Снимка: dennews.bg
35 години от най-великия мач в историята на футбола в Дупница се навършват днес. На 2 ноември 1977 година Марек побеждава с 2:0 немския колос Байерн Мюнхен пред повече от 32 000 зрители, препълнили стадион „Бончук”. Двубоят е от втория кръг от турнира за Купата на УЕФА, а головете отбелязват Иван Петров и Сашо Паргов.
Първият мач на Олимпийския стадион в Мюнхен е завършил 3:0 за германците след попадения на Мюлер и Румениге (2) и малко са тези, които вярват в силите на българския тим. Футболистите на Марек обаче сътворяват истински подвиг и побеждават Байерн Мюнхен, с което записват имената си в историята...
 |
| Капитаните Герд Мюлер и Сашо Паргов извеждат двата отбора на стадион „Бончук”. |
Героите на Марек се връщат в спомените си 35 години назад. „Помня, че на стадиона имаше много публика. Преди мача пред стадиона беше като мравуняк. Лошо време, валеше дъжд”, започва разказа си вратарят Стоян Стоянов. „Стадионът беше препълнен още от сутринта, а мачът започваше в 14.30 часа. Хора имаше дори по дърветата. Едни даже си бяха взели храна, други играеха карти в очакване на двубоя. Направиха всичко възможно само и само да наблюдават мача. Запалянковците нас си ни знаеха, но искаха да видят и играчите на Байерн. Защото за първи път в града идваше такъв голям отбор и то със най-известните си футболисти. Тогава Байерн беше трикратен носител на Купата на европейските шампиони. Те бяха с 9 човека национали на Германия. За първи път в отбора на Байерн играеше чужденец – това бе Бранко Облак от Югославия”, продължава авторът на втория гол в баварската врата и капитан на Марек Сашо Паргов. „Имаше и много публика дошла от Югославия, дошла специално заради него”, допълва Стоянов. Марекчани признават, че тогава не са мислили дали ще отстранят Байерн или не, след като първият мач в Мюнхен е завършил 3:0 за баварците. „Играехме си играта. Играехме с цел да ги победим, а за отстраняване никой не е мислил. Все едно сега да си помислим, че може да отстраним Барселона...”, споделя Сашо Паргов. „Но пък така се разви мача, че можехме да докараме нещата до продължения и там не се знаеше какво ще се случи”, допълва Стоян Стоянов. Все пак Марек повежда с 2:0 още до 38-ата минута, а до края има предостатъчно време за 3-ти гол. „Имаше много време, но и ние бяхме много изморени. Бяхме свършили въздуха по някое време. В началото на второто полувреме в игра влезе Капелман, немски национал, който обърна играта. Ако се стигнеше до продължения той бе способен сам да ни бие”, смятат легендите на Марек. Стоянов и Паргов допълват и че съдиите от Турция са свирили перфектно, без реверанси към някой от двата отбора, както се случва в днешно време.
 |
| Дупничани висят по дърветата около "Бончук", за да гледат мача. |
„Най-важното е, че в отбора имаше колектив и искаше да се представи на ниво, както играехме в нашето първенство”, отбелязва Сашо Паргов. Дупничани пък започват мача толкова силно, че не дават шанс на немците да се осъзнаят. „Ние не им дадохме да играят, смачкахме ги. Ако преди мача са били самонадеяни си е техен проблем. Така се получи, че „някакво отборче” ги сложи на колене”, изтъква Стоян Стоянов. Легендарният страж разказва и как колегата му от Байерн Сеп Майер решава да му подари чист вратарски ръкавици. „Това се случи още след двубоя в Мюнхен, където аз се представих много силно. Там пазих с руски ръкавици, а те бяха от типа на хилките, с гумени уплътнения. И Майер като ги видя се хвана за главата. След мача ми подари ръкавици. На срещата в Дупница ме попита защо не пазя с тях, а аз му отговорих, че са ми като сувенир. И за това и след двубоя в Дупница ми подари втори чифт. За съжаление след време едната ръкавица ми я откраднаха”, спомня си Стоян Стоянов. Баварският клуб прави и друг жест към Марек, като подарява чисто нови екипи на отбора. В последствие обаче и тази екипировка е открадната. „Дадоха ни пълна екипировка – гащета, фланелки, чорапи. Това беше подарък за отбора. В последствие обаче ни я откраднаха”, допълва Паргов. Начинът да победиш колос като Байерн Мюнхен е да оставиш сърцето си на терена, а футболното майсторство остава на по-заден план. „И майсторството, и сърцето имат роля, но най-важното е да играеш със сърце. До последно се раздадохме, дадохме всичко от себе си и това ни помогна”, сигурен е Сашо Паргов. Феновете обаче отбелязват, че днешните футболисти мислят повече за парите, отколкото за самия футбол. Тогава се играеше само за чест и слава, изтъкват привържениците.
Мечтата на футболна Дупница пък е да се направи приятелски мач между участниците в онзи двубой. Признават обаче, че такава организация е наистина трудна и това е почти невъзможно. Днешната дата и успехът не се и отбеляза официално в Дупница. „Времената са такива, че се забравят много неща, не само свързани с футбола. Годините са трудни”, изтъкват причината марекчани.
Паргов и Стоянов се изсмяха на материал в македонска телевизия, че Марек е македонски отбор и „гордост на Пиринско”. „Ама това сериозно ли е?! Вие се шегувате...”, не можеха да повярват марекчани. „Тогава Македония беше в пределите на Югославия и много хора бяха дошли да гледат техния играч Облак. Кажете им, на тези македонци, които пишат това, че цяло Скопие беше на мача и видя с очите си...”
 |
| Венцислав Петров стреля с глава към вратата на "Байерн", пазена от Сеп Майер. |
Ето какво пише в. „Народен спорт” за мача:
МАРЕК – БАЙЕРН МЮНХЕН 2:0
Без да бъде респектиран от шумното име на съперника, станкедимитровският отбор разумно и хладнокръвно премина през трудните перипетии на първото полувреме. Запомнихме удар на В. Петров с глава в напречната греда. После в обстрела на противниковата врата взеха участие Е. Кючуков и Райнов. Вярно е, че Мюлер и Дюрнбергер също се озоваха на стрелкови позиции, но станкедимитровци ликвидираха надвисналите опасности с присъщата им самоотверженост. Постепенно обръчът около Майер започна да се затяга. Трикратният европейски шампион губеше в някои важни преки двубои: Ив.Петров – Шварценбек, В.Петров – Аугенталер, Караколев – Хьонес. Румениге се явяваше в острието на мюнхенското нападение, но Севдин все пак успяваше да застане на пътя му и да го принуди другаде да търси пукнатини. И ето настъпи минутата на първата радост!
Стенкедимитровци преминаха в разгърнато настъпление. Топката се пренесе от крак на крак от левия фланг чак вдясно на ъгъла на наказателното поле и попадението на Ив.Петров бе „като по конец” – 1:0. С удвоена радост малко по-късно публиката поздрави и бомбения удар на Паргов в горния ъгъл – 2:0.
Така драматичният двубой получи своята интересна развръзка. Щеше ли да се стигне и до щастливата развръзка? Трябва да кажем, че станкедимитровските футболисти вече почти се бяха добрали до нея. Дъхът на зрителите спря, когато мюнхенската отбрана, включително и Майер, гледаха като слисани атракцията на братя Петрови – само 2-3 метра от голлинията! Иван ловко прехвърли куп от пазачи (може би сам трябваше да стреля?) и Венцислав засече топката с глава, но – уви! – улучи напречната греда.
После „Байерн” реагира като ужилен. Почувствал възможността за нова угроза, подобри организацията си. Румениге, Аугенталер, Рауш разшириха периметъра си на действие. Шварценбек бе по-сигурен във високите центрирания пред вратата на Майер. Особено ярко изпъкна и игровата интелигентност на Капелман. Няколко пъти Стоянов трябваше да се изпъва по дължината си, за да отбива далечни удари. „Марек” не можа да поддържа предишното високо темпо, но се оказа достоен за победата, която издига престижа му, макар че с едни гърди напред в осминафиналите прекрачи „Байерн”.
Ето какво казаха треньорите. Д.Крамер („Байерн”): „Не може да има и съмнение в заслужения успех на домакините. В продължителен период разочаровахме – особено в нападение. Показахме на какво сме способни в последните 20 минути.
Я. Динков („Марек”): Победихме силен противник. Това повишава самочувствието ни, помага за международното ни реноме. Най-висока оценка бих поставил на Стоянов, Палев, Караколев, Райнов, Томов, братя Петрови.
„Марек”: Стоянов, Севдин, Вуков, Караколев, Палев, Райнов, Паргов, Томов (82-Божурин), Ив.Петров, В.Петров, Е.Кючуков
„Байерн”: Майер, Нидермайер, Грубер, Шварценбек, Рауш, Дюрнбергер, (46-Капелман), Румениге, Облак, Г.Мюлер, Хьонес (65-Кьонкел), Аугенталер
Голмайстори: 1:0 Ив.Петров (33), 2:0 Паргов (38)
Съдия – Е.Дилек (Турция); стадион „Бончук” – 32 000
Гр. Станке Димитров
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
