С хляб и сол Бараково посрещна освободителите на Пиринска Македония точно 100 г. след славните събития започнали от моста в кочериновското село.
Сега пушките прогърмяха от ръцете на млади актьори от Благоевград, които влязоха в ролята на генералите, полковниците и редовите войници от Седма Рилска дивизия, донесла свободата на българските земи от Пиринско.
Кметът на Благоевград Атанас Камбитов издигна националния трибагреник, след което бяха поднесени цветя и венци на плочата на освободителите, която се намира на оградата на черквата „Въведение Богородично”.
Камбаните на храма забиха празнично и днес, така както преди 100 г. са събрали бараковци, за да посрещнат българската войска и четници.
Кметът на Благоевград Атанас Камбитов издигна трибагреника. |
В Бараково боеве не е имало. Българската войска е била базирана преди моста, от страната на Кочериново, където сега има жилищни сгради, а караулката на турците е била откъм Бараково. Когато са чули първия топовен гърмеж от българска страна и последните турци са се изнесли към Горна Джумая. Така Седма Рилска дивизия влиза в Бараково само под радостните възгласи на местните, а църковните камбани възвестяват окончателно гласа на топа: „Свалихме феса”. От селото към Горна Джумая наред с редиците на Седма рилска дивизия тръгва шествие предвождано от кръст и евангелие.
Освен трибагрениците на честването днес се развяха и знамена на ВМРО-Благоевград. Именно по инициатива на войводите на някогашната граница сега има плоча на героите от Седма Рилска дивизия.
Младежите от представителният духов оркестър към Обединеният детски комплекс в Благоевград изпълниха военни маршове, докато дечицата с интерес разглеждаха униформите и оръжията на войниците-актьори.
Честванията на 100-годишнината продължават именно в някогашна Горна Джумая, като кулминацията е довечера. На тържествената заря проверка в Благоевград ще присъства президентът Росен Плевнелиев.
В кочериновското село Пороминово днес поднесоха цветя и венци и на паметната плоча на опълченеца Георги Начев Азов -Комитата, участвал не само в Балканската война (1912-1913г.), но и в Освободителната война (1877-1878 г.) и Сръбско-Българската война (1885-1886 г.).
Паметната плоча на Комитата се намира на къщата на правнука му Ангел Велинов, на метри от дерето в което турците избиват рода на Азов и всички хванати живи пороминци, които отказват да го издадат.
„Прадядо ми е девето дете и при раждането му майка му умира. За да не бъде посечен от турците близките му дават да засуче от мъртвата си майка, но той оцелява. От дете запасва оръжие и тръгва с четите. На 13 г. турците го връзват с главата надолу и така престоява три дни, след което успява да избяга. Именно тогава турците започват жестокото клане в дерето, където аз и приятели направихме мост, за да не газим кръвта им. След като след дни разбира и вижда жестокото клане прадядо ми предава всичките имоти на рода на черквата и запасва оръжието и никога не се връща в Пороминово. Участва в боевете при Шипка, при Одрин и в Балканската война. Пръв влиза в Горна Джумая, строява четата за посрещането на Седма Рилска дивизия и ген. Орлински.
Ангел Велинов пред паметната плоча на прадядо си Георги Начев Азов-Комитата. |
Умира през 1946-та година и е погребан с почести в двора на черквата „Св. Никола” в Дупница”, разказва Ангел.
Най-ценното нещо за семейството му е портрет на прадядо му, рисуван от Йорданка Павлова, също наследница на Комитата.