Между морето и затворените граници. Имигранти. Снимка: Reuters
„По-добре сами, отколкото в лоша компания”, каза вчера вътрешният министър на Италия преди съдбоносната заплаха страната да напусне Европейския съюз заради липсата на помощ от другите страни членки за справяне с имигрантската вълна от Северна Африка.
От притеснения за собственото си оцеляване до пълна подкрепа за действията на правителството „Берлускони” се простират реакциите на дупничани, избрали живота на Ботуша. Но сякаш всички са доволни, че не ние, българите, сме първите, заплашили единството на общия европейски дом. Въпреки онази случайна фраза, изпусната може би на маса в останалите от соца като символ на манталитета ни кръчми магазини, че или ние българите ще променим Европа по нашите правила, или ще доведем до разтурянето й. Мисъл - дали случайно родена, дали не, превърнала се във велика сентенция след гръмката Нова година на 2007 г., когато влязохме в ЕС.
Хвърлената от Италия ръкавица на политическия манеж може да ни отне шанса (засега) наша да е заслугата за разклащане основите на обединена Европа, но поставя и много въпроси пред българите, които живеят в Италия.
Естествено заякнали от родните политически салта и акробатики, малцина от тях взимат за чиста монета решимостта на Италия да прекрачи прага на ЕС. Затова и само единственият италианец в импровизираната анкета на dennews.bg е единственият, който не прозря зад заканата опит от страна на премиера Силвио Берлускони да отклони вниманието на Италия и света от собственото си бельо, басейни, вили и купони с млади (малки) гаджета.
„Съмнявам се заканата да е сериозна. Вероятно Берлускони иска да премести фокуса от скандалната си личност и глупостите, които чувам, че върши за срам пред целия свят”, казва дупничанката Бистра Пищийска, която живее в Италия от години, а в момента работи в радио „Ватикана”.
 |
| Ако не помогнем, значи сме загубили човешкото, казва Бистра, която работи в радио "Ватикана". |
„Ако хората са политически емигранти или бягат от война и животът им е в опасност в родината, ЕС трябва да помогне на Италия да ги приюти от чисто човешка гледна точка. Да, в такъв случай Италия е права да недоволства. Решението не е да не се допуснат тези хора в щастливия ни и спокоен свят, като си затворим очите за тяхното съществуване. Ние имаме задължението да им помогнем. Ако не го направим, значи у нас не е останало нищо човешко и това е срамно”, казва още Бистра.
Затова и тя подкрепя позицията на Италия да не отпраща имигрантите, но не и крайните закани за напускане на ЕС. „Италия не е Швейцария и едва ли ще се справи без европейските субсидии и пари, които получава всяка година. Това е ясно на всички и не знам доколко сериозно ще бъде приета тази закана от партньорите в ЕС. Мисля, че тезата на правителството да се даде шанс на имигрантите е правилна, но трябва да се търси диалог с другите страни членки”, добавя още Бистра.
И въпреки че коментира „просто като човек”, според нея изходът е в намирането на общоевропейско решение - отпускането на финансова помощ от Европейската комисия и интеграция на имигрантите, които ежедневно пристигат с лодки от размирна Либия в Италия.
Засега обаче ЕК и големите сили като Франция и Германия критикуват Рим за решението на италианските власти да дадат транзитни документи за престой на пристигащите в Италия имигранти.
„Въпросът е популистки”, отсича журналистът Йорданка Димитрова, която живее в Италия от две години.
„Тук от време на време си набелязват някоя група и започват да стоварват върху нея всичките си беди. Най-често това са чернокожите и арабите от Северна Африка. Силвио Берлускони се опитва да отклони вниманието от себе си”, казва още дупничанката.
 |
| Според журналиста Йорданка Димитрова и този скандал ще отшуми за три дни. |
Тя е убедена, че до напускане на ЕС няма да се стигне. „И Италия ползва пари за магистрали и проекти. Още повече предстои Експо 2014, а за него са налети 14 милиарда евро, за да може Милано да посрещне всички. Възможно е с тази сръдня Италия да успее да накара някой да клекне, но не това е начинът”, смята още тя. Според нея обаче целта на заканата не е толкова пробив във външната политика, колкото...
„Изкуствено се прави криза, за да може работодателите да намалят дневните ставки. Обикновените хора се вълнуват повече от това, което получават, а не от вълната имигранти. Още повече тук, където аз живея - в Северна Италия, хората не са такива ксенофоби като надолу към Рим. Тук всеки гледа да си се труди и подобни новини само му минават покрай ушите. Всяко чудо за три дни. И това ще отшуми”, казва още Дана.
Обикновените работяги обаче са притеснени за собственото си оцеляване, както и опасността да се върнем към годините на визи.
„Лошо ще стане, ако за да им отворят място на либийците, вземат да ни гонят нас. Има опасност те да ни вземат и работата, така и без чистка от страна на държавата ще сме принудени да си тръгнем. Въпреки че аз съм тук от 15 г. Засега задържат имигрантите по южните части, но за такива като тях винаги ще се намери работа и са заплаха за такива като мен”, обяснява и Йордан.
„Подкрепям напълно решението на правителството. Като влязохме в ЕС, за италианците стана лошо, сега, ако излезем, ще е още по-лошо. Но шанс на хората трябва да се даде и Италия трябва да получи помощ”, категоричен е италианецът и дупнишки зет Давиде.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
