Белки унищожават православния храм „Св. св. Кирил и Методий” в кочериновското село Драгодан със среднощни набези по покрива на сградата. Част от стенописите на църквата, строена през 1885 г., вече са безвъзвратно загубени от постоянните течове, а цялата сграда мирише на влага и мухъл. В опит да спаси поне вещите и килимите клисарят ги е прибрал на купчини в средата на черквата, а под най-големите пробойни са поставени кофи, които да събират водата.
„От една година има страшно нашествие на белки в селото.
 |
Кметът на Драгодан Димитър Перчеклийски
През нощта обръщат керемидите, за да ловят врабчетата и да вадят питите на пчелите, които се събират там. През седмица клисарят се качва да пренарежда керемидите, но спасение няма”, обяснява кметът на Драгодан Димитър Перчеклийски.
Убеден, че играта на котка и мишка с дребните хищници не помага, той поиска спешно отпускане на средства от общината за ремонт на покрива. Дори предложи на съветниците в Кочериново да бъде продадена една от сградите на селския площад и със средствата да бъдат покрити спешните ремонти не само в неговото село, но и в съседните Цървище, Боровец, Бураново и Фролош, известни още като селата оттатък реката.
„Нека се продаде киносалонът, който не се ползва от години, и ето 30-40 000 лв. за нашите села, без да се натоварва бюджетът на общината.
Ще можем да покрием нуждите не само на Драгодан, но и на всички села от тази страна на Струма. Престъпление е да загубим храм, строен преди 126 г. с труда и даренията на нашите дядовци”, казва още Перчеклийски и напомня, че дълго време в храма „Св. св. Кирил и Методий” свещ палили хората и от съседните села, защото си нямали свои черкви.
Влагата прояжда всичко в храма-стенописи, стълби, книги, килими...
Плановете му за осигуряване на средства от продажбата на киносалона обаче бяха попарени от главния бюджетар на Кочериново, която обясни, че законът вече позволява постъпленията от продажби да се харчат само за социални дейности и инфраструктура, но не и за капиталови разходи и ремонти.
Но кметът е готов с ново предложение, доказало ефикасността си през годините.
„По време на социализма, когато селата ни кипяха от народ, аз бях наместник, но тогава се казваше пълномощник, на две села - Драгодан и Боровец. Крумово и Бураново също бяха с един пълномощник, а тогава бяха по 700-800 жители в едното село. Сега сме останали по 70-80 души, а се държат наместници на всяко кметство. Ако пак стане като през 70-те години на миналия век – ето, общината ще пести от излишни заплати и ще има пари за ремонти”, обяснява Перчеклийски.
А безсмислието на формулата - всяко село с кмет, се доказва от факта, че длъжността не дава никакви правомощия и възможности за решаване на проблемите, въпреки че самият Перчеклийски е от отличниците сред колегите си, защото подхване ли задача, я изпълнява. Даже го канили и по други села и в Кочериново да се занимава с ремонти и почиствания, защото работи наравно с работниците и не се пести в налагането на дисциплина.
 |
„Ремонтът на черквата иска около 5-6 хиляди лева.
Срамно е, че толкова плащат за вечеря някои хора, а ние не можем да ги намерим за толкова важно нещо. За да спрем набезите на белките, трябва керемидите да се сменят с цигли и да се поставят улуци. 3000 цигли може да са към 2000 лв., за работата и за улуците - толкова 5-6000 лв.”, смята селският кмет.
Преди пет години с пари от общината с частичен ремонт били сменени гредите на покрива, но керемидите останали същите. Тогава черквата е измазана и от външната страна, но пари за улуци не стигнали. С белите на белките и липсата на отводняване мазилката на места вече пада.
Наред с животинските набези на няколко пъти черквата била разбивана и от крадци, които откраднали няколко икони.
„Идваха хора от историческия музей в София. Съгласиха се, че стенописите са ценност, но казаха, че пари за реставрация няма. А за кражбите какво да кажа, като от това спасение никакво няма”, споделя още Перчеклийски и с гордост добавя, че камбанарията на храма е изградена по подобие на Хрельовата кула, а самата камбана е най-мелодичната в региона, затова и даже преди години я поискали за Рилския манастир.
„Като ремонтирахме камбанарията навремето, камбаната вися с месеци на дървото до черквата без никой да й посегне, а сега апашите катинари и врати разбиват, за да задигнат икони”,
Камбаната е най-мелодичната в кочериновските села.
казва още кметът и никога няма да забрави как тогава вдигнал камбаната. „Само дето бях млад и здрав”.
 |
Помъдрял с годините, сега той разчита на помощта на младите и не може да намери думи да им благодари.
„Хората са доволни, че имаме уреден поменарник до гробищния парк, а на мен никога няма да ми омръзне да благодаря на Антон Уваков, който отпусна пари за ремонта му. Преди не можеше да се използва, но сега е добре изолиран. Вярно, за тъжни случаи се използва, но пък опечалените имат място, където да отслужат панихида и да си спомнят за близките”, доволен е кметът, който, окрилен от жеста на Уваков, събрал бригада за почистването и подреждането на мемориалния парк. Чешмата там пък е изградена с помощта на Минчо Кокаров.
„Дано обаче сега не се наложи да търсим спонсори за черквата, защото времената са тежки. Момчетата и да искат да помогнат, а то е така, нямат възможност. Затова се надявам или архиерейският наместник Георги Паликарски да се намеси, или община Кочериново”, надява се Перчеклийски
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
