Цървище може и да се топи като всяко друго село в България, но вчера имаше повод за наздравици и среща на няколко поколения на една маса. Роднини от три области минаха почти непроходимия път до една от отдалечените махали на кочериновското село за 100-годишнината на баба Митра Велкова.
Юбилярката не се подаде лесно на поканите да се включи в празненството и предпочете компанията на затоплената до червено печка, но за наследниците й като топъл спомен ще остане поздравителния адрес от президента Георги Първанов, получен в селото преди дни.
Синът на баба Митра Янко, който единствен е останал от голямото семейство в родното село, е прибрал като истинска ценност плика с печат на президентството, но при влизането на всеки гост го показваше с гордост.
Юбилеят за век предизвика невиждано от години оживление в махалата, кацнала на един от хребетите около Цървище, и стана повод фамилията да се събере накуп след 7-годишна пауза.
„За последно всички се събрахме за сватбата на една от братовчедките. Сега е голямо събитие за нас, защото честваме 100-годишнината на баба, а и можем да се видим всички. Дано всички ние имаме такъв дълъг и достоен живот като нея, а поводите да се виждаме са все така приятни”, обяснява „заслужилият” внук Васил.
Родословното дърво на фамилията се е разклонило в Кюстендил, София и Плевен. Към Цървище с най-голямо желание обаче се връща Васил. Макар и роден в Кюстендил, той използвал всяка ваканция в детството, за да тича по баирите на Цървище.
„Баба Митра има три деца, пет внуци и 6 правнуци. Аз обаче съм заслужилия внук, защото всеки възможен миг прекарвах тук. Научих се на работа, три пъти в седмицата рано сутрин минавах по 2 километра в едната посока до селото. Събирал съм шума за животните, работил съм и с баба и с дядо Замфир, а сега на децата им е скучно на село, не знаят какво да правят като няма интернет и компютър”, казва Васил и думите му веднага се потвърждават от нетърпението на сина му да се върне в града.
Покрай черно-белите снимки и спомените на големите, 7-годишният Александър обаче се подготви за организираната до Цървище екскурзия от класната му, която също е с корен от селото. 10-годишната Габриела пък не усети скуката на село, защото наравно с големите помагаше за приготовленията на празника.
„Баба Митра е жена катър. Цял живот е работила неуморно. Що низи тютюн са й минали през ръцете, на колко жътви от изгрев до залез не се е изправяла...Дядо Замфир пък имаше авторитет в целия район, всеки го познаваше и уважаваше. Посрещаше комбайнерите с казани с боб и месо, а после в селото се чудеха защо нашите ниви първи се жънеха”, разказва още Васил и сочи самотна круша на хоризонта в далечината.
„Ето там под крушата се обядваше. А аз товарех тенджерите на магарето направо от огнището и право там през баира. Дядо Замфир в две войни е участвал. Във Втората световна е бил кавалерист в Самоков. Достоен човек, работлив, добър. И баба, и тя е такава”, разказва още Васил.
Децата на баба Митра и дядо Замфир са Янко, Драганка и Стойка, която е завършила земния си път.
Драганка непрестанно шеташе около майка си и си пожелаваше такова здраве и за децата и внуците. Янко и досега живее с баба Митра и се грижи за нея.
Внуците на баба Митра са Албена, Замфир, Гергана, Дияна и Васил, а правнуците Георги, Ивана, Виктория, Саня, Йоана, Габриела и Александър.
Най-голямата е Йоана, в момента е студентка в София, а най-малката Саня, дъщеря на Замфир. Единственият наследил от стожерите на фамилията и името си.
„Ами и аз не знам, защо не кръстихме някое от децата на баба Митра...Може би защото името вече е остаряло, но пък Замфир достойно носи името на дядо”, обяснява Диана, сестра на Васил.
Свещичките на две торти със забележителната цифра 100 отгоре им духнаха правнуците на юбилярката.
Снимки вижте в рубриката Денят в снимки: www.dennews.bg/news/2011/2/21/1433-praznik-za-vek-jivot