Съдът наказал пенсионери с два запора за едно и също

Десислава Панайотова-Янкова
01.12.2011
размер на текста:

Ташко Ванев

Споровете за земя са по-стари от знамето от конска опашка на Аспарух. Споровете за земя едва ли биха били решени и Крумовите закони. Споровете за земя скъсяват живота и превръщат съседи и роднини във врагове.
Семейството на пенсионер от кочериновското село Пороминово върви от години в омагьосания кръг на съдебни решения, жалби, решения, жалби, нови решения...и постоянно плащане за още недоказана на 100% вина.
„Три пъти плащаме претенциите на съседите си, без още да се знае кой е прав. Дупнишкия съд ни съсипа. Веднъж брат ми плати земята, за която съседите претендираха, после на съпругата му беше наложен запор за изплащане на съдебните разноски, а най-накрая същия запор за същите съдебни разноски беше наложен и на моята съпруга. Съдебното решение гласеше, че ние четиримата сме осъдени да заплатим 560 лв. заедно, а съдия-изпълнител ги спря тези пари на два пъти. В страх живеем, че може сега да наложат запор за същото и на моята пенсия, без въобще спорът за границата между имотите ни да е решен както трябва”, казва Ташко Шалев. А с ръцете си на машинен майстор от „Кремиковци” държи куп книжа. Имотни скици, съдебни решения, заключения на експертизи, жалби и отговори, извадки от землаческите регистри-пътят на един спор за 16 кв. м земя черно на бяло.
Всичко започва през 1979 г. Тогава майката на настоящия съсед на Ташко и брат му Георги, Михаил купува съседния парцел-550 кв. м. В последствие със съдебно решение Михаил и съпругата му Рилка добавят към имота си още 365 кв. метра и парцелът им става 915 кв.м.
„Те обаче нямат нотариален акт, а нотариално завещание от майката на Михаил. В началото на 90-те години започнаха да претендират за 9 кв. м от моя парцел и още 6 кв. м от парцела на брат ми. Те претендират, че има грешка в плана на селото от 1987 г., но грешка няма. През 1993 г. излезе решение на Кюстендилския окръжен съд, което постанови, че е недопустимо да се води спор по регулацията. Има решение на КОС и от 2000 г., според което решението на Дупнишкия съд в полза на Михалкови е недопустимо”, обяснява Ташко.

Ред царевица дели в момента двата имота.


Той разполага с карта на регулационния план на селото, от която е вдино че делението на имотите е ясно и ако искат разширяване на парцела си Михалкови може да претендират за добавяне на земя не в посока на Шалеви, а в другата посока на парцела си.
„През 2006 г. си извадих цветна снимка от трасеровъчния карнет където точно се вижда, че моя имот е 19, 40 м по ширината, т.е. там където си граничим с Михалкови, техния е 15,00 м. Където граничат с брат ми е 17,80 м на брат ми, а на тях 14,70 м. Те не искат да се откажат, въпреки че скиците са в наша полза. Делото падна през 1993 г., но те пак го заведоха след 10 г. През 1995 г. брат ми беше осъден да им заплати 1516 лв. за 6-те метра и парите му бяха спрени от пенсията. През 2007 г. и четиримата бяхме осъдени да заплатим съдебните разноски. През 2009 г. спряха 560 лв. от пенсията на Ангелинка, а от март до октомври 2010 г. пак спряха 560 лв. от пенсията на Перса. Макар че по решението тези 560 лв. трябваше да бъдат платени от нас четиримата, а не по отделно всеки от нас да плати 560 лв. Но нали сме стари хора-правят си с нас каквото искат”, обяснява още Шалев.
Той недоумява и от заповедите издавани от тогавашния кмет на Кочериново Костадин Катин по спора. През 2000 г. е издадено решение според което Михаил и Рилка нямат основание за искането си, тъй като няма грешка в границите. Година по-късно е издадено друго решение с което се признава, че има грешка.
„Същото е с вещите лица. През 1993 г. има документ за извършена тройна експертиза, а такава въобще не беше извършена, защото Лазар Лазаров, Катя Георгиева и Живка Палева отказаха да направят измерване. Въпреки това им беше платено 546 лв. През 1994 г. измерване направи Катя Георгиева, за което пак й се плати. После идва и вещото лице Йорданка Апостолова с двама полицаи. Тя на място призна, че има грешка, че е сложила коловете на 15 м вместо на 17 м”, казва още Ташко.
Сега иска ново измерване и преразглеждане на регулационния план.
„Оригиналът е в съда, а в общината го искат за да се намесят. Въобще сме в един омагьосан кръг. Искам отново да дойде замерване на място. Да се преразгледат на ново скиците и да се реши веднъж завинаги кой крив и кой прав. Аз все пак си отрязах част от стрехата, която уж влизала в имота на Михалкови. Но сега искам да си сложа ограда, за да са ми спокойни децата. Брат ми почина без да види справедливост. Всички сме болни и уморени от тези несправедливости. Искаме просто да дойде фирма ли, от съда ли и да кажат ти си до тук, те са до там. Но да е справедливо. И да се види защо ни взеха два пъти едни и същи пари”, иска Ташко.
А сега границата със съседите му е края на лехите в двата двора и рехав ред царевица. Ограда няма. „Не си говорим като сме по двора. Как да си говорим с Михалчкови, като ни съсипаха. От имота на брат ми и от моя бяха взети и по 7-9 метра, за да се прокара път. значи от там ни намалиха без да ни се плати, сега и от другата страна ни стесняват, а ние си плащаме. Справедливост искаме, нищо друго”, завършва Ташко.
 

Най-четено

Темите от "Общество"

Етикети