Има какви ли не календари, които измерват земния път в дати, седмици и години. Които ни подсещат за събития, преломни моменти, ежедневни задължения и малките събития, паметни за всеки от нас.
 |
Има и един друг календар, който отброява вечността.
Календар, чиято първа дата е 24.11. 1991 г. Датата, на която смъртта извърши най-голямото си престъпление срещу човечеството. Дата, на която безумният и неуморен силует с косата посече Богът ни от плът и кръв. Богът ни с глас по-опияняващ от медовина. Богът ни с очи по-решителни от бяга на пустинен хищник. Богът ни, който създаваше музика и любов само с една струна. Струната на неземния талант.
Богът, който укротяваше бесовете и възцаряваше мир.
 |
20 г. отброяваме първите стъпки на вечността.
Защото всеки ден след 24 ноември 1991 г. е ден без Фреди.
Фреди. Този, които превръщаше омразата в любов. Слабостта в сила. Разочарованието в копнеж. Скуката в цветен бяг. Тежестта на сълзите в лека секси усмивка.
Фреди. Този, който не правеше мелодийки и хитове, а преследваше нотите в емоционална гонитба докато те не експлодираха в кулминацията на екстаза. Нирвана.
Фреди. Този, който не пишеше текстчета ей така, а написа кодовете на всемирната любов, прошка, живот. Библия.
Фреди. Който отключи душите ни с ключа на собствената си душа. Този, който постави кралската корона и шлейф много след като човечеството го постави на трона.
Фреди. Този, който знаеше всичко за живота и смъртта, но ни попита „Кой иска да живее вечно”.
Фреди. Този, който ни помоли „Не ме заблуждавай”. И няма как. Защото няма как да заблудиш онзи, който знае всичко за теб. Защото Фреди виждаше човека на рентген. Като след аутопсия.
Затова и 20 г. след посегателството на смъртта той все още е нашият сърдечен пейсмейкър, нашият антидепресант, нашият код към покоя. Защото той диктуваше нирваната и четеше Библията на вечността.
Смъртта на Фреди посече първо нас. Защото ни се представи. Поиска одобрението ни само няколко часа преди да го вземе.
Помните ли последното му интервю? Когато тя се криеше зад уморените му като никога очи. Когато помръдваше зад пръстите му и му диктуваше тежкото признание, че е болен. От СПИН.
И до ден днешен обаче хиляди фенове по света не вярват, че Фреди беше победен от СПИН. Защото никой не се трогна да провери версията дали наистина той е бил подложен на експериментална ваксина за хепатит Б. Ваксина, заради която хиляди гейове и бисексуални, какъвто е и Фреди, са дадени курбан за доказването на ефикасността й. Гейове и бисексуални, защото преди да получат свободата си на паради и бракове, тогава –през 80-те те бяха третирани като опитни мишки, като нечовеци, като втора ръка стока.
 |
Фреди обаче надви и СПИН-а, и ваксината, и злите езици, и смъртта. Защото роденият на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар, като Фарук Булсара мъник се превръща във великан. Закърмен в иранското си семейство с благата вяра на зороастризма Фреди никога не сваля усмивката си от лицето. Детската усмивка над леко изпъкналите зъби се превръща в силната усмивка под мустак. Усмивка, която само предчувствието за смъртта успя да натъжи. За малко. Преди да поведе притежателя си към вечността.
С Queen, групата в чието създаване участва, Фреди печели почитатели по цял свят, като по време на съществуването си издава общо 18 албума.
Днес групата има свое запазено място в Залата на Славата, а Фреди Меркюри остава легенда с творчеството си, в което има и няколко солови албума. Според класация на MTV от 2005 г. Фреди е най-добрият певец за всички времена. Редакторите на "Rolling Stone" през 2008 г. го поставят на 18 място в класацията на 100-те велики рок музиканти.
Първите си 14 години Фреди прекарва в различни британски колонии. Започва да свири на пиано 7-годишен. Получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. Оттогава са и първите му изяви като музикант — пианист в училищната рок-група The Hectics.
През 1959 г. семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнят заради необичайната му външност и говор. Без да получи одобрение от родителите си, постъпва в колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Куийн.
Като дете Меркюри слуша много индийска музика и едно от първите му влияния идва от боливудския певец Лата Мангещар, благодарение на когото е имал възможност да посети Индия. След като се премества в Англия, става фен на Арета Франклин, "Дъ ху", Джим Кроче, Елвис Пресли, "Лед цепелин", "Ролинг стоунс", Джими Хендрикс, Джон Ленън и "Бийтълс". Друг от любимите му изпълнители е Лайза Минели. Веднъж той обяснява това така: „Едно от най-ранните ми влияния дойде от „Кабаре“. Изключително много обожавам Лайза Минели. Начинът, по който предава музиката си, неспирната ѝ енергия.“
Състудент запознава Меркюри с музикантите от малкоизвестната група „Смайл“ - Брайън Мей и Роджър Тейлър.
През 1969 година Меркюри се присъединява като вокалист на групата Ibex. На 9 септември Ibex свирят в клуб в Ливърпул, а Брайън Мей и Роджър Тейлър присъстват, за да чуят Меркюри. Към края на концерта двамата се качват на сцената и седмица по-късно Фреди прави последното си участие за Ibex. След завръщането си в Лондон Меркюри свири два месеца в блус-групата Wreckage. Следващата година участва в три концерта с поредната група, преди да разбере, че групата на приятелите му Брайън Мей и Роджър Тейлър „Смайл“ се е разпаднала.
След разпадането на „Смайл“ Меркюри, Мей и Тейлър основават „Куийн“, а Фреди е този, който предлага името.
Първият концерт на Меркюри, Мей и Тейлър е на 27 юни 1970 година, все още под името „Смайл“. Групата сменя няколко басиста, преди към групата да се присъедини Джон Дийкън през юли 1971 година.
 |
Стилът на „Куийн“ непрекъснато се мени. В едно музикално произведение звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди e блестящ пианист и държанието му на сцената заразява всички.
Месеци след смъртта на Фреди на 20 април 1992 г. на стадион Уембли в Лондон се състои концертът The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант. Сред тях са Джеймс Хетфийлд от Металика, Роджър Долтри от Дъ Ху, Дзукеро, Пол Йънг, Сийл, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Аксел Роуз от Гънс енд Роузес, Робърт Плант от Лед Цепелин, актрисата Лайза Минели, вокалът на Деф Лепард Джо Елиът и други.
В негова памет през 1995 г. е издигната статуя в швейцарския град Монтрьо.
Творчеството на Фреди Меркюри не секва и след смъртта му. През 1995 г. е издаден албумът „Made in Heaven“ (Създаден в рая). Той съдържа неиздавани студийни записи и импровизации на музиканта и остава начело на класациите с едноименния сингъл няколко седмици. Като един пореден знак на уважение към твореца Фреди Меркюри.
Извън сцената Меркюри е много по-срамежлив и тих. Не обича да дава интервюта, но за сметка на това обича да харчи за партитата, които организира. Празненствата му се помнят със своята пищност, великолепие и разюзданост. 39-ят рожден ден е увековечен в клипа от песента „Living on my own“.
След смъртта си Фреди е кремиран и погребан по зороастрийски обичай.
Шоуто обаче продължава. Защото Той така проповядваше. И макар да си тръгна, думите му останаха.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
