Зад портите от лявата страна на пътя към Рилския манастир се крият милиони късове история. Снимка: dennews.bg
Не само защото знае, че паметта е най-тленната от паметниците, един рилчанин реанимира родовата памет в опит да я запази поне още малко жива за идните поколения. Отзовава се на сигнали от цялата страна като Бърза помощ, за да изрови от порутени къщи и мухлясали мазета снимки и предмети, покрити с плесен и забрава. Били знае, че историята не е само битката при Клокотница или самоотвержеността на опълченците на Шипка. Нито покръстването, нито Независимостта. Знае, че всеки човек, минал по белия свят, е оставил история, ценна като паметник на културата. Жал му е, че все повече българи трябва да изоставят родовата си памет тръгнали по пътя за големия град и чужбина. Притичва се на помощ, когато трябва да се разруши стара българска къща, а духът й да отиде под земята като някога живелите в нея хора.
 |
| Били е спешна помощ за памет. |
Защото,
ако нямаше памет и следа, нямаше да я има голямата история, камо ли личната.
Цялата база и кабинетът на Били са като полева болница за изоставена памет за здравите български родове, подреден бит и стремеж за просперитет. Затова и когато в царството след Кочериново влязат възрастни хора, плачат като над ранен. “Да, има случаи възрастни хора влязат и се разтреперят, плачат, като видят предмети от детството си. Корита, като в тия, които са ги къпали като малки, или софра, на която са слагали вечерята за цялото семейство”, обяснява Били, който обаче е свидетел на повече зяпнали от любопитство усти и опити на чужденци да проговорят български, за да изкопчат някой чуден предмет. А в двора на Били чудеса има какви ли не. Черен понтиак като на Ал Капоне, волгата на бившия шеф на ТКЗС-то в Рила, форд с луксозно табло са строени наред с портретите на Никола Вапцаров, Димитър Благоев и Стамболийски. И докато вървиш към богатата колекция от мотори, отвсякъде те гъделичка история. Шевни машини, куфари, ракли като от стаята на Гандалф, плетени кошове и панери, земеделски сечива, столове, маси, делви и амфори, файтони, часовници и какво ли още не.
В кабинета на Били очакваш да видиш до него приведен гном, който да премята старинните монети. По стените има стари снимки и рисунки на хора, които може би близките им вече са забравили. Пушка, с която са били въоръжени еничарите, а под нея е картата на носиите в България. Музикални инструменти, та даже и пишещи машини от банката на Буров.
 |
|
Тази чаша е изработена за сватбата на цар Борис Трети с Йоана Савойска. |
И въпреки че на пръв поглед изглежда разхвърляно на голяма площ и в халета, Били казва, че знае кое къде е и откъде е дошло. Мечтата на Били е да направи изложение както на открито, така и на закрито, след като преоборудва халетата. Той работи като детектив в набирането на всяка бримка от колекцията си. Затова му е и картата с носиите, която също е ценност, защото е отпечатана от царската печатница като помагало за учениците. “Така някога сме държали на българщината. Учениците са били обучавани не само в науките, но и в ценностни неща. Аз самият съм закърмен с любов към историята, затова се стремя да запазя нещичко от индустриалното, политическото, етнографското, битовото минало. Иска ми се да запазим паметта за по-значимите личности от региона, защото някога тук е кипял културен, икономически и индустриален живот.
Нашият район е пребогат на история, но е беден на чисти, ювелирни предмети.
Те са типични за големите градове и нормално любопитството на антикварите е насочено именно натам. Но тук пък има такива самобитни съоръжения и оръдия на труда, които са уникални”, обяснява Били и все се присеща за “малката подробност”, която се оказва препъникамък към осъществяване на идеята му, а именно че за да финализира начинанието си, са му нужни много пари. “Не продавам нищо, защото ме е страх да не се разделя с някой предмет, за който после ще съжалявам. Искам да запазя всичко. Иначе и наши, и чужди туристи спират, разглеждат и искат да купуват, но аз не мога да продавам, защото всеки предмет си има значение и стойност за мен. Искам да ги споделям, а не да ги продавам. А защото към Рилския манастир има голям поток хора, ще е добре да мога да направя експозиция, от която дори не мечтая да печеля, защото е невъзможно, но поне да се самоиздържа от входна такса. Иначе на този етап има посетители, но има-няма и някоя туристка си скъса чорапогащника. Всеки ден спират и групи, и отделни хора и все питат да плащат, но ние се правим на баровци и не събираме пари”, обяснява още рилчанинът.
 |
| Старо БМВ побира само един. |
Коли и мотори от колекцията му редовно участват и в ретро паради, като той ги предоставя на младежи. “Като ми поискат, почти не отказвам и ми носят после грамоти, купи и благодарствени писма.
Давал съм и на артисти и студенти да снимат клипове с моите коли и мотори.
Не взимам пари и за това. Е, ако дойде Камелия за понтиака, ще гледаме да се разберем за някоя прегръдка и снимка с нея”, шегува се Били, но иначе често подарява експонати за училищни сбирки. Той започнал сбирката си с предмети от семейството си. “Аз съм от една от най-богатите и уредени къщи от Бабинската махала в Рила. Там са живели монахини. След като станали вече на възраст, църквата им разрешила да осиновяват момиченца, които да им помагат в работата. Така там е осиновена моята баба в началото на миналия век. По-късно са разрешили на тези момиченца да се омъжват, за да има кой да ги наследи. Иначе всяка една къща от тази махала е била малък манастир и е истинско кощунство, че Бабинската махала беше разрушена. Това бяха 10 уникални и неповторими метоха. Всеки организиран със стопанство, с олтарите в къщите, с баните, с лозя, с животновъдно стопанство. Всяка една къща беше организирана като манастир. Та така моята баба се е оженила, а нейните наследници са унаследили къщата, в която е била осиновена. Аз съм роден там, там израснах. Моята майка е историчка и е нормално, че имам влечение към историята и миналото. Иначе къщата ни е унищожена, както всички други до 50-те години на миналия век”, обяснява Били. И както навремето наследниците в Бабинската махала опитвали да запазят къщите само със собствените си ръце, така той отказва предложенията на бизнесмени да влезе в съдружие за изграждането на музея.
 |
| Много хора оставят на Били семейни предмети. |
“Имам много предложения, но те са комерсиални, а аз мога да кажа, че съм воден от носталгия и не мога да погледна от търговска страна. Радвам се обаче, че превърнахме мястото в център за памет и много хора носят от къщите си предмети, с които им се налага да се разделят. Вместо да хвърлят спомените и труда на предците си на бунището, ги носят тук, защото знаят, че ще ги опазим и ценим. Оставят ми ги с послания и чисто сърце. Имам донесени неща от цяла България. Даже една година човек от Хасковско мина оттук с екскурзия за пенсионери. На следващата пак се беше записал, за да ми донесе два-три предмета от собственото си семейство. Има изключително много хора и от региона, които ми донасят също предмети”, казва шефът на спешния център за родова памет и си признава, че при него нещата са поставени не като бизнес, а на пионерска основа. “Затова и откровено съм си написал "Вехтошар" на вратата. Не се гордея, но не се и срамувам от това. Има обаче и велики моменти, като веднъж едно момче, което живее в Австрия, ми донесе тамошен вестник. И какво да видиш -
моята вехтошарница, ширната на цяла страница в австрийски вестник.
На страницата на България ги имаше Рилският манастир, Мадарският конник и моята вехтошарница. Това ми е достатъчно. При това не аз съм го довел този журналист, а той сам се е впечатлил от това, което правя”, разказва още той.
Иначе обаждания от собственици на хотели и заведения, които искат да купят файтони, делви или други предмети за интериора си, колкото щеш. Но не това е идеята ми”, повтаря за сетен път Били. Казва, че често отнася и критика за какво са му тези купища от стари предмети, които пази, и си пийва кафе от чашата с лика на цар Борис Трети.
 |
 |
| И без ювелирна стойност предметите са ценни. | Понтияк, като на Ал Капоне редом с другите стари автомобили. |
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
