Игра за тука има, тука нема с водата мъчи жителите на Бобов дол повече от воден режим. От години в миньорската община има недостиг на питейна вода през летните периоди, но невъзможността за обявяване и осигуряване на поддръжката на регламентиран почасов режим изнервя както жителите на Бобов дол, така и на селата в общината.
Многото аварии по водопроводната мрежа и липсата на достатъчно действащи помпи реално обричат на режим бобовдолци, без обаче такъв да бъде обявен официално. „Това е много по-лошо, защото така водата спира, но това винаги е свързано с момент на изненада”, обяснява кметът Грети Алексова.
Така че, вместо да знаят, че чешмите ще са сухи в определени часове на денонощието, местните хора са подлагани на нерегламентиран воден режим всеки ден. Проблемът се дължи на това, че за града в момента работи само една помпа, при положение че е необходима поне още една, която да отвежда водата от резервоарите до чешмите на потребителите. Когато помпата прегрее, просто спира и трябва да се изчака поне час-два. За селата пък, където разходът на вода е в пъти по-голям от обичайното заради поливането, за да бъде наложен необходимият режим, са нужни хора за превключване на помпите. Средства за такива служители обаче не са предвидени от водното дружество "Кюстендилска вода", а общината не може да отпусне от скромния си бюджет.
„Дружеството не е направило никаква инвестиция за нашата община, а тук пием най-скъпата вода - за 1,70 лв. В момента ние сме ангажирани с проект по Оперативна програма „Околна среда” за изграждане на канализация, водопровод и пречиствателна станция за Бобов дол. Реално, за да се подобри положението само в града, са необходими около 18 милиона лв. Но странното е, че от „Кюстендилска вода” не предприемат никакви мерки за подобряване на качеството на водоснабдяването”, обясни още Алексова.
А думите й се потвърждават от наложените на дружеството предписания от страна на РИОСВ за състоянието на резервоарите за питейна вода. Почти при 100% от съоръженията от години не е извършвано почистване, а голяма част от тях не са обезопасени като санитарни зони. Достъпът до тях е свободен, а резервоарите са пълни с нечистотии, тиня и отпадъци.