Храмът "Св. Николай" е от най-старите духовни средища в Дупница. Снимка:dennews.bg

Стар ръкопис от миналия век ни дава ценна информация за историята на двете черкви "Свети Николай" и "Света Богородица" в Дупница. Ръкописът е дело на свещеника Николай Кацарски, който в специално писмо до директора на читалище "Напредък" предоставя набраната от него информация.

Храмът е изграден от речен камък, пясъчник и тухли.

“Уважаеми господин Директор,
Долуподписаният архимандрид Николай Спасов Кацарски съм роден в красивия и заслужил за Българското възраждане град Дупница. Негов жител бях до 1958 година, когато бях преместен за служение като свещеник в София.
От 1949 година месец ноември до 1958 година бях свещеник в град Дупница и председател постепенно на храмовете "Света Богородица" и "Свети Николай". В "Света Богородица" създадох дамски хор, който замени разформирования преди него мъжки хор "Свети Иван Рилски". През времето на пребиваването ми в града се постарах да събера исторически сведения за трите градски църкви "Света Богородица", "Свети Николай" и "Свети Георги Победоносец", четем в ръкописа.

Около 50 000 лева се необходими за възстановяване на иконите и стенописите в черквата "Свети Николай” в Дупница.

Архиерейският наместник отец Георги Паликарски е изпратил писмо до Дирекцията по вероизповеданията, откъдето вече две години очаква да бъдат отпуснати средствата.
"На нас са ни необходими много повече пари, но на този етап и тази сума ни устройва. Поетапно се надяваме да извършим реставрирането на всички икони", обясни отец Паликарски.
 

На една от стените на черквата се вижда надпис "1844".

През 2005 година бяха извършени консервационно–реставрационни работи на църквата "Св. Николай" в Дупница по проект, спечелен от община Дупница. Фирмата, която извърши освежаване на външната фасада, укрепването на стените и основите, бе "Реставрация 02" ООД от София. Сумата, която бе спечелена по проекта, бе на стойност 350 000 лева. Средствата стигнаха и за изграждането на дренаж, в който бяха вкарани подпочвените води, които бяха избили вътре в храма.
В началото на месец юни 2005 година бе реставрирана иконата на свети Николай Чудотворец, намираща се на входната врата на едноименната дупнишка черква. 7 месеца бяха необходими на иконографите Милена и Деян Костови да възстановят стенописа. Иконата на свети Николай е изработена в цял ръст със специална мозайка - италиански змалт. По стените на черквата вътре има старозаветни сцени.
След близо 21-годишно прекъсване на 6 декември 2003 година бе отслужена за пръв път литургия от отец Костадин Пантев.
Църквата "Свети Николай" се намира в началото на източната част на града, наричана от дупничани Горната махала, а официално квартал "Спартак". Църквата представлява четириъгълна сграда, широка 9 метра и дълга 26 метра. Дебелината на стените е 1 метър. Храмът е изграден от речен камък, дялан обработен пясъчник и тухли, закрепени с хоросан. Камбанарията е пристроена по време на ремонта през 1929 година. Вратата на централния вход на храма е изработена от дъбови дъски.

Преданието говори, че башибозукът, завърнал се от Баташкото клане, е искал да потопи в кръв и храма "Свети Николай",

но влиятелен и благороден турчин с името Бекир Ефенди със своето застъпничество спасил събралите се там българи. В знак на признателност към него една от улиците, намиращи се в близкия квартал, носи името "Благодарност".
Иконостасът на църквата е направен от тухли и представлява иззидана стена, в която са поставени отвори за поставяне на три реда икони. Сред най-старите икони в черквата и Дупница са тези от 17-и век-гръцката на свети Йоан Рилски и тази на свети Григорий Богослов. Големите икони на иконостаса са дело на Никола Образописец от Самоков през 1860 година.
По-възрастните дупничани си спомнят, че цялата църква отвътре е била изографисана. Това личи от някои места в олтара и по стените, където се е напукала блажната боя и под нея се подават сухи червени петна от суха мазилка. Заради повредения покрив изографията на черквата е била увредена. За да се запазят, през 1929 година иконописите са били лакирани. От старата изография са запазени образите и сцени. В купола над олтара, в средния купол, е иконата на Божията майка с ръце за молитва и с образа на Христос като медальон на гърдите й. В двата пендатива, обърнати към олтара, са изобразени свети Йоаким и света Анна.

Най-старите икони, които са били правени за черквата "Свети Никола", датират от 17-и век

и това е гръцката икона на свети Иван Рилски и на свети Григорий Богослов. Някои от иконите са били дарявани на църквата от еснафски сдружения, но са били предоставени на други черкви.

Макар запазена черквата "Св. Николай" има нужда от още пари за да се върне към някогашната си слава.

Черквата "Свети Николай" е имала богата старинна библиотека, гръцкият владика Дели Матей е искал да я унищожи, заради това даскал Христо я бил скрил в гроба на последния Самоковски митрополит Ефрем. След изгонването на Дели Матей книгите били занесени на по-сигурно място в новата църква "Света Богородица". Че действително е имало пренасяне на книги в "Света Богородица", говори фактът, че там се пазят ферманът за поправката на църквата през 1834 година след пожара и ферманът за поправка на друга църква, по-стара от "Света Богородица", както и ферманът, с който се забранява да се прави ревизия на черквата "Свети Николай".
Първият служител в храма е бил ктиторът йеромонах Георги, който е бил погребан в храма при северната врата.
Преди да се изгради черквата "Света Богородица", в "Свети Георги Победоносец" са служили всички стари свещеници, имената на които се срещат в стари турски фермани, издавани за поправката на черквата, или в списъка на спомоществователите на издаваните български книги по време на турското робство.

В черквата "Свети Николай" са служили и свещеници, които са опявали руските войници, починали в болницата в Дупница,

както и избягалите от Македония, от Горна Джумая свещеници като поп Димитър. Като гости на храма са служели и българските, а по-късно и гръцките и самоковските митрополити, които са имали в града и конак.
Според едно старо предание първоначално църквата "Свети Николай" е била малка и построена в самите скали. Една летописна книга от 1887 година на даскал Христо, учител преди Освобождението, говори, че църквата "Свети Николай" е била построена през 1609 година.
 

Най-четено

• Министерският съвет одобри проект на закона за личния фалит
• 146 народни представители казаха твърдо "не" на тестовете за алкохол и наркотици
• Затворът в Бобов дол приютява за празниците македонец, попаднал в Австрия на полицай под прикритие при крупна сделка с наркотици
• След отправена заплаха за убийство: Вкараха в ареста 67-годишен от дупнишкото село Самораново
• 18-годишна прати в болница спътниците си след удар в крайпътно дърво и обръщане по таван в канавка
• 52-годишна дупничанка е с изгаряния след взрив на газова бутилка
• Какъв ще бъде пазарът на апартаменти в София през 2025 г.?
• С дронове е термокамери издирват момче със синдром на Даун, сякаш потънало вдън земя
• Иранската революционна гвардия затяга контрола върху износа на петрол от Техеран

Темите от "Общество"

• МВР вече извлича информация от тол системата за наличие или липса на застраховка "Гражданска отговорност"
• Хранене и начин на живот при инсулинова резистентност
• Отделението по педиатрия в МБАЛ "Свети Иван Рилски" в Дупница ще бъде изцяло обновено по проект „Светулка“
• Трансплантация на костен мозък е единствената надежда за Никол: Да помогнем заедно!
• Започна кампания за набиране на средства за лечение на 30-годишна жена от Голeмо село със 72% изгаряния след взрив на газова бутилка
• Полицията в Западна Германия атакува пицария, предлагала в менюто си и кокаин
• Лекари от три български болници прегледаха безплатно близо 300 жители в олбанската област Мала Преспа
• СРС-та са прилагани спрямо 15 магистрати в периода 2017-2023 г.
• 19-годишна българка подкопа системата на здравеопазване на Острова, като се престори на лекар

Етикети

• черква
• Дупница
• икони
• архиерейски наместник
• литургия