Рила. Само с тази дума може да започне и свърши тази статия. Но, не! Не само защото обичаме билковия мед от кошерите на рилчани (а и да си признаем ненадминатите умения на местните да приготвят вкусен кебап), но и защото историите на Рила звучат като легенди, макар че са по-истински от кафето, което сега отпивате.
Сенките на велики воини и мъдри монаси още бродят из земите на Рилското корито. Човеците с чисти сърца и днес чуват пулса на балкана, туптящ от спомени за грозните викове на нашественици и упоритите молитви на Божите служители в Рилския манастир.
Всеки як - като буките на гората на Иван Рилски, и суров - като живота в балкана, планинец е давал кръвта си, за да напои бъдещето на Божия дом и на България. Защото, ако си спомняме нещо с неописуем трепет от историческите книги, това са описанията на рилчани. Високи - като боровете, под които са израснали, буйни - като ручеите, които за хората от равнината са страшни реки. Тайнствени - като горите, в които е бродил свети Иван Рилски. Остри - като мечовете, с които са се хвърляли срещу най-свирепите в редиците на нашествениците - платените наемници от Скандинавия. Загрижени, но и строги - като последните старейшини на добре организираното някогашно българско селище. Верни - като вълците, които, опитомени от ръцете им, са били по-всеотдайни от кучета. И въпреки всичко готови винаги за закачки като първото котило котета.
За рилските шеги са издавани книги, а една от последните аристократични визии на града е запазена в лентата, запечатала погребението на цар Борис Трети. Рилчани поемат на ръце ковчега на царя само броени дни преди планината им да роди най-свирепите партизански отряди.
Но защото рилчани се палят като барут, ще избегнем тази тема, макар че всички са чували за прословутата битка при Жабокрек...
Ето нещо много по-приятно, нещо, което създава истории - виното. Плодородните масиви на рилското село Смочево пълнят буретата с едно от най-омайните български вина. А пък една от най-омайните красавици (но с нетипичен за лигавото общество на подиумите характер) на страната ни Мисис България - Яна Маринова, като дете е тичала из калдъръмените улици на Рила. Е, вярно, пак по тях е ходил и бизнесменът, закопчан от групата за отвличания «Наглите» - Антон Петров-Хамстера.
Рила ви посреща с бягащите сенки на път, ограден с тополи, много напомнящ на кадър от филма с Дъстин Хофман и Том Круз «Реймънд». А на изхода ще бъдете оценени що за човек сте от лицето на водопада. Огромната скала отляво на пътя (в посока Рилски манастир), за която легендата носи, че ако сте благочестив християнин, влизащ в светите места с открито сърце, ще видите как лицето на скалата ви се усмихва.
Ако искате да видите орлите от орлов поглед, пък отбийте към село Падала. Пътят може и да ви поизмъчи, ако имате проблем с височините, но шансът да зърнете гнездата на грабливите птици под вас си струва всички страхове.
Пак без да слизате от колата си, може да видите и бетонното доказателство за това, че някога в България са правени здрави като гранит строежи, но милостиви към природата. Бетонната каскада за рилския ВЕЦ и водохващането от Карагьол, проектирани от инж. Райнхард Йохан Томанек, превръщат силата на водата в електричество до ден днешен. Съоръженията на „Гранитоид” работят безотказно вече над 85 г. и заслужават адмирациите ни - особено като знаем, че днес не можем да преброим дупките в асфалта и да скрием пукнатините в мазилката на новия апартамент.
Но силният тътен на водохващането още носи не само истории за гордост, но и за срам. В онази същата жабокрекска акция от 24 август 1944 г., която не искахме да споменаваме. Тогава покрай цялата пукотевица по ранените и невъоръжени немски войници партизаните на Васил Демиревски пленяват кабриолет на ,,Гранитоид” АД, в който са директорът на дружеството инж. Томанек и дъщеря му. Инженерът, който не е нацист, при това не е и германец, а австриец, веднага е разстрелян, а трупът му остава проснат върху теснолинейката. Дъщеря му пък е изнасилена по брутален начин. Задигат й ръчния часовник. Ограбена е и касата на предприятието с 2 млн. лева за заплати на работниците...
Рила. Там, където шумат шумите и разказват истории, по-заплетени от легенди.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
