Узум джелар! Дали изсъскано язвително, дали прогърмяло яростно от устата на турските нашественици, това име приляга най-добре на Кочериново. Първа земя! Първа земя, която османците трябва да изпепелят, за да стигнат до сърцето на християнската ни вяра - Рилския манастир. Първата земя на родината, която дава нови сили и храбра подкрепа на уморените от забързания ход Самуилови войници. Кочериново е първата земя, която трябва да преминеш, за да стигнеш до земния Едем - Светата обител и Рила планина.
Хората в Кочериновско са работливи и инатливи като дългоухите магарета, от чийто ход зависи за колко време ще стигнете до манастира. Защото не местните, а гостите са измислили приказката: „За колко се стига до манастира, ли?! Зависи... от трафика в Кочериново”.
Кочериново е трако-римско селище и по земите му има много могили. Най-старото поселище обаче е било на територията на село Мурсалево. Да, същото онова село, което мирише на вкусен домашен хляб, когато профучавате по Е-79, и на чийто стадион може да зърнете елитни футболисти, докато се разтягат и подтичват на тренировка. Мурсалево е онова село, чиито баби опазиха средновековната колесница, измъкната от иманяри. Мурсалево е онова село, чийто мъжага са пускали по Струма масивните дървени салове от мура, дали името на селото.
Природата обича кочериновската земя, но капризите на географията и историята я ощетяват. Защото, въпреки че е жертвала хората и селата си в опазването на манастира, съседите от Рила са тези, които всеки по света ще разпознае като хората от рая.
На портите на Рилската света обител едно селище никога не е заспивало. Векове наред светлините му са бдели за неверници и българоубийци. Крепостните му стени зорко са пазили най-ценното за човека - вярата, изписана в дебелите християнски книги и дълбоко скътана в сърцата на монасите. Селото е Стоб. Някога името му е звучало като тътена на страшна закана за неверниците и могъща благословия за търсещите Бога.
Днес Стоб пази спомените си, разхвърляни из земите си на милиметри от остатъците от крепостните стени и стражиците.
Селото възниква на мястото на средновековна българска крепост по времето на хан Крум. Съществуват документи от 680 г., в които се споменава за град Стоби. Да, Стоб е онова село, което скача смело на двубой с Тиролските пирамиди в Алпите, защото над къщите му за вечността са се извисили образуванията Сватове, следвани от Братята, Кулите, Чуките, Зъберите, Невястата, Самодивските комини и др., формирали уникалната за България и Балканския полуостров природна забележителност Стобски пирамиди.
В кочериновското село Фролош пък е роден геният на четката Владимир Димитров-Майстора. Присъствието на ненадминатия художник за жалост обаче вече се усеща само във въздуха, пропит и от апетитния аромат на черешите, които местните берат от огромни масиви.
В община Кочериново е и онова село, което изпрати първото писмо до новия американски президент Барак Обама с клеймо „БГ”. Да, Бараково покани адаша си на визита, та даже стегна и кметството именно заради благозвучното съвпадение на имената.
Най-големите чешити от твърдоглавите жители на общината май са концентрирани на територията на село Пороминово. Някогашната стражица на крепостните стени на Светата обител сега дебне за грешки на властовиците. Дебне, а стрелите си подостря с критика и готовност само да се справя с трудностите, ако някой му се опъне.
За да видите Кочериново, не ви стига само гладко асфалтирания път от закачливия надпис „Кюфтаци” на разклона на Е-79 до щъркеловия валс в поляните зад тополовия път за Рила. Затова следващия път спрете. Вдишайте дълбоко и пуснете душата си да се порее с щъркелите, които са един от символите на общината.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
