Бобов дол. Спокойно до нервност.
Готови сме да заложим капитала си, че траките, които са тичали по хълмовете около Бобов дол, не са предполагали, че само на метри под обутите им в сандали крака в очакване на откривателя си са "спали" светлина и топлина, достатъчни за цялата територия от Дунав до Родопите. Бобов дол е скромно градче, почти като героите на труда, които и до ден днешен се разхождат по улиците му. Не претендира с кой знае какви природни забележителности. Там всичко е грубовато и истинско като ръцете на миньорите. Ако се окажеш на площада пред общината направо от задъхания живот в големия град, ще решиш, че си попаднал в друго измерение. Защото майките бутат количките си без излишна суета, без ненужен грим и богати накити. Защото насядалите по пейките пенсионери не съжаляват за настоящето си, а четат вестник, сръбвайки от кафето за 35 стотинки.
В Бобов дол животът се вижда като през размазан от пенливото вино на траките поглед. Но непонятния му чар на борещо се за оцеляване, но гордо с миналото си миньорско селище може да види само онзи, неподвластният на болезнената суета.
И въпреки опустелите сега административни сгради и рудници (представете си, че тук може да си купите за някакви си до 10 000 лв. цял блок) Бобов дол си остава третият по големина град в Кюстендилска област. А историята му е по-дълга и богата от сегашни областни центрове, унесени в себелюбието си.
В близкото село Бабинска река например са открити тракийски скални ниши, уникални за югозападната част на България. На връх Колош пък има останки от укрепления от XII век, периода на византийското владичество между Първата и Втората българска държава. За първи път името на селището се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи под името Бободол.
Един чужденец обаче слага хиксчето на картата, което ще вдигне на плещи града и селата му към славни мигове.
През 30-те години на XIX в. френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. На неговите изследвания се дължи последвалата промишлена разработка на находищата след Освобождението. Истинският подем за района настъпва след 9 септември 1944 г., когато в района се заселват цели семейства от цяла България, които започват да работят в рудниците. За нуждите на миньорското селище се изграждат ненадмината за времето си инфраструктура, културни, здравни, социални заведения. Само допреди години болницата в града беше едно от елитните лечебни заведения в цялата страна.
И пак за срам на много суетни градове Бобов дол открива първото си училище през далечната 1881 г.
Нерядко в района обаче се размахват секири и ножове. И то не само в днешните полицейски бюлетини.
Най-прочутото убийство, станало на територията на Бобовдолско, е царското братоубийство. Цар Самуил обезглавява брат си Арон и избива семейството му в местността Разметаница, чието име идва точно от този исторически факт. След убийството заради тайните преговори и предателство на Арон настъпват паника и хаос сред войниците на Самуил и те започват да се „размятат” - да нервничат и сноват ужасени от новината.
Иначе дупнишкото село Палатово, разположено в полите на Мирчов рид, пък е получило името си от палатите на Арон и Самуил, намирали се в местността Царичина. Предимно Арон обаче е използвал царската резиденция през летата.
Палатово е било населено още по римско време, като за това свидетелстват археологически находки, незапазени обаче досега.
Името на село Шатрово пък идва оттам, че на територията му били опъвани шатрите за войниците на Самуил.
Така че, ако сте от онези, които разказват и измислят вицове за миньорската община, преди да се засмеете на поредната шега, прочетете за славното минало на Бобовдолско. Вярно, районът не става за пикник, но пък може да се отбиете на пазар или да потърсите следите от историята, по-древна дори от държавността ни.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
