Ангел Велинов е наследник на двамата дарители
Представете си 13 кг чисто злато. Не, неее в багажника на брониран джип, нито в някоя „черна” каса, а завито като хилаво бебе в дървена каруца. Е, вярно, чорбаджийска каруца, но все пак каруца. А сега какво бихте направили с 13 килограма злато? А, да не забравим и 6 килограма сребро...
Добре, а сега се върнете на земята.
Не знам какво би направил човек днес, но знам какво са направили Яне Бадински и баба Стефана във времената на честната търговия, благородните чорбаджии и дейните духовници. Ако не вярвате, ходете и вижте изписаните им лица в параклиса „Свети Николай Мирликийски” в голямата църква на Рилския манастир. Изпитото лице на чорбаджията прилича на ликовете от иконите. Няма нищо общо с лицата на „чорбаджиите” днес. А майчината топлина на баба Стефана блика от сърцето и очите й, не е изкуствено залепена от някой СПА.
Това е истинска приказка. От онези, топлите като уплетен от баба шал. От онези с мирис на огнище. От онези, утъпканите от камилски впряг. От онези, писаните, когато светиите още са ходили по земята.
Тази приказка е невяроятна като сън, но по-истинска от ритъма на собственото ви сърце. И има кой да ви я разкаже - наследникът на ктиторите Ангел Велинов, който заменил София за кочериновското село Пороминово. Сега живее там. В компанията на много приятели и непрестанното бъбрене на радиото. „Защото толкова съм свикнал на шума, че тишината понякога не ми понася”, казва Ангел, докато чертае поредните таблици с кубици дърва, метри телена мрежа и чували цимент. Вярно, не е дарител като предците си, но заедно с приятели все нещо поправя по селото. Тази година отбелязаха пет години, откакто построиха мост над дере без вода за почуда на съселяните. „Пороминци веднага ни сложиха диагноза - защо ни е мост, като няма река. Лесно е да се пошегуваш, че като си направихме мост, ще си докараме и река, но истината е друга. В това дере турците са изклали половината село, а ние по-големи неверници ли сме сега да газим кръвта им”, казва Геле и добавя, че дерето е кръстено на дядо му Георги Начев - Начевото дере. На моста обаче турили името Крумов мост - на един от най-добрите му приятели Крум Шарков, който не щадил сили в работата.
Прадядото на Ангел обаче разчитал на двете си ръце и бързия си ум.
Трупал богатство, но разхвърлял щедрост. В хана си въртял бизнес, но бил и социална служба.
Яне Бадински се родил в дупнишкото село Бадино, но целият му живот е свързан с града. Онази, славната Дупница. Приютявала Апостола Васил Левски и давала път на търговията и културата от Африка, Мала Азия и Европа. Онази Дупница, останала в няколкото исторически книги и кръвта на наследниците.
Дядо Яне невинаги е бил дядо. Още докато бил силен младеж, отворил хан на главната чаршийска улица в квартал „Вароша” в Дупница.
Надписът „Странноприемница-механа Бадински хан на Яне Бадински” бил нарисуван от личния му приятел Захари Зограф.
Точно срещу хана се намирал големият метох на Рилския манастир, а по-малък метох имало от другата страна на река Джерман, до църквата „Света Богородица”.
Просторният хан бил от най-хубавите в града, ширил се на площ от близо 2000 кв. метра. В огромния двор се събирали десетки каруци, а един от трите обора бил предназначен за камили. С острия си ум дядо Яне проектирал в него специално огнище, което да топли пустинните животни.
В центъра на двора пък имало кладенец с изворна вода. В просторната механа се влизало откъм главната улица. Славата й на най-удобното място, с най-вкусните гозби и напитки се носела далеч зад границите на родината. На горния етаж били разположени стаите за гости, а в избите й се пазели вината. Само едната бъчва побирала до 3000 литра от омайната напитка.
Въпреки че въртял бизнес, дядо Яне бил отворен за духа и културата човек. Говорел руски, турски, арабски, гръцки.
Най-добрите му приятели били Неофит Рилски, игуменът на Рилския манастир архимандрит Памфилий, Аверкий Попстоянов, Захари Зограф и Димитър Молеров...
Наред с големите търговски кервани в Бадинския хан подслон намирали стотици български поклонници, тръгнали към Рилския манастир. Специално за тях ктиторът предоставял безплатно легло и храна за три денонощия.
Закрила, топла храна и добра дума в приемницата получавал и Апостола на свободата Васил Левски.
Първия път той се явил като търговец на добитък и в хана се срещнал с първенците на града. След като пренощувал в Бадинския хан, Левски заминал за манастира. Друг път дошъл преоблечен като турски дервиш, придружен от Тома Измирлиев, баща на героя от Априлското въстание Георги Измирлиев-Македончето, на път за Благоевград...
Вратите на хана били денонощно отворени, а вътре кипяло от народ. Така Яне и Стефана се замогнали. Вместо да оставят всичко събрано с труд на сина си Христо и неговите три деца, хаджиите решили да дарят всичко, което имали, на Рилския манастир.
Така една сутрин дядо Яне натоварил в каруцата 13 килограма злато и 6 килограма сребро, баба Стефана седнала до него и тръгнали към Светата обител. Както винаги, двамата благодетели на манастира и поклонниците били добре посрещнати от игумена и монасите, които не знаели какво се крие под чергата в каруцата.
Зарадван от дарението, игуменът лично отслужил литургия, на която присъствали всички монаси и Неофит Рилски. Той и архимандрит Памфилий заедно решили с дарението от дядо Яне да построят църква параклис. След като храмът бил вдигнат, лично прочутият зограф Димитър Молеров и неговият син Симеон изрисували образите на двамата ктитори.
Дядо Яне е изрисуван как държи в ръка построения с дарението храм, а баба Стефана е покрила смирено глава със забрадка.
Двамата доживели дълбока старост...
Така е било някога в България. Звучи като приказка. Но това е историята.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
