Днес вълкът като биологичен вид се смята за стожер на екологичното равновесие. Снимка: National Geographic
Човекът и вълкът живеят съвместно от хиляди години, като през повечето от тях са били преки конкуренти за храната си. С течение на времето човекът е започнал сам да си отглежда животни за задоволяване на нуждите си от месо, но не е оставил дивеча само на вълка като е продължил да ловува, а пък вълка е започнал да „споделя” домашната храна на човека. Така с развитието на скотовъдството за вълка се е появил резервен вариант за изхранване. Този вариант се задейства винаги при едно обстоятелство – липса на достатъчно храна. Това е и главната причина в последните години да зачестят набезите му.
Както е известно от биологията, вълкът е моногамен, т.е. доминиращата двойка се чифтосва само помежду си, и отглежда малките си в семейство, което през зимата заедно с отрасналите малки от предишни котила формира глутница. Това определя неговата териториалност и през периода на подрастване на малките от пролетта до есента те не допускат други семейства в своята ловна зона. Плътността му според проучвания в Западните Родопи е средно 100 квадратни километра на семейство. Сходни са данните и от Полша, Белорус и Италия. Числеността му е тясно свързана с наличието на храна и нараства успоредно с тази на копитните. Така например в ловно стопанство „Беглика” в Западните Родопи едрите копитни за периода 1999 – 2007 са нарастнали както следва: благороден елен от 26 на 59 броя, сърна от 44 на 134, дива свиня от 21 на 80. За същото време броят на вълците се е увеличил от 1 на 5. Менюто на вълка е включвало: елен около 14%, сърна около 23.50%, дива свиня около 35.50% , кон (предимно мърша от стървилища) и куче около 16%, и останали – овца, белка, теле. Там той играе селективна и санитарна роля, а влиянието му върху дивите и домашни копитни е минимално. Пак там в ловно стопанство „Чепино” 95.5% от храната на хищника са диви копитни, разпределени по проценти – елен 33.8%, сърна 38.3%, дива свиня 23.4% и малко домашен добитък с 4.5%. Там числеността на вълка се движи 7-11 животни на 100 квадратни километра, което е 3-4 пъти над допустимия максимум при който се провежда интензивна ловностопанска дейност. Затова и влиянието му се изразява в застаряване на популацията от сърни, чийто приплоди понасят най-големи загуби.
 |
| Стопаните трябва да пазят стадата си с овчарски кучета, а не с малки породи със загубен инстинкт. |
Изводът, който се налага от тези данни, е че при стабилни популации на копитен дивеч, и тази на вълка се изгражда като такава. Когато обаче дивеча намалее, вълкът е принуден да задоволява глада си с други животни – горска мишка, таралеж, смок, белка, заек, и разбира се домашни животни – куче, овца, кон и т.н. Разбира се цитираните данни се отнасят за райони с ниска численост на домашни животни, но те не променят картината за страната, защото подобна плътност на дивеч може да бъде постигната навсякъде в горските зони. По времето на социализма всички видове едър дивеч са отбелязали значително и повсеместно увеличение на числеността си, докато тази на вълка е поддържана много ниска посредством лов и отравяне. С колапса на тоталитарната система се развихри масово бракониерство, което доведе до срив на дивечовите популации, с изключение донякъде на дивата свиня. Същевременно с това вълкът започва да възстановява загубените си територии и да прогресира. Последващото намаляване на хранителната му база и преминаването на равновесната точка рефлектира в зачестени нападения над домашни животни и изостряне на временно утихналия проблем човек – вълк.
Днес вълкът като биологичен вид се смята за стожер на екологичното равновесие. Равновесие, нарушено от прекомерния лов в България, както легален, така и нелегален.
Лишен от естествената си хранителна база, вълкът все по-често компенсира с животни от зле охраняваните стада овци и кози, и оставени без надзор товарни животни – коне и магарета.
Това са проблеми с които се сблъскват жителите на пограничните кочериновски села, чийто неволи станаха известни в наскорошна публикация. Но те никак не са изолиран случай, дори напротив, това е повсеместена реалност. Има го и в Малешевска планина, Огражден, и в Краище, и в Родопите, Стара планина. Навсякъде, където има скотовъдство, гори и вълци, възникват едни и същи конфликтни ситуации. И както причините за тяхното пораждане са еднакви, така и начините за решаването им са едни и същи. Имало ги е в миналото, ще ги има и в бъдеще, но честотата им зависи почти изцяло от човека и неговата дейност. И за тези хиляди години съжителстване между човек и хищник, решението е било намерено в селектиране на различни породи кучета със сходни характеристики – голям размер, смел характер, дълга козина, физически пригодени за борба с едри хищници. В миналото те са били масово използвани, като са гарантирали добра защита и от хора, и от вълци и от мечки. В момента рядко може да се види пасящо стадо овце с 2-3 големи рунтави кучета покрай него. Вместо това пастирите водят 2-3 , а понякога и по 5-6 кучета тип „улична превъзходна”, които могат да алармират за човешко присъствие, но за вълка са само перфектната закуска. Това са кучета, които не са израсли със стадото и нямат социално поведение към стопанските животни, лесно го изоставят и физически са неспособни да го защитят.
От доста време насам екологични организации отглеждат и раздават пастирски кучета, като мярка за намаляване на конфликтите с вълците.
Но доброволният труд на загрижените ентусиасти за бъдещето на вълка като биологичен вид, не може и не трябва да е извинение за немарливото отношение на пастирите към собствените им стада. Главна роля в опазването на стоката има нейния собственик, но както често става у нас, когато стане беля тя се търси винаги в другия, бил той вълк, държава, горски, ловец. Никой не желае да поеме отговорност и да си признаае, че стадото му е зле охранявано, че кошарата му не е добре затворена и т.н. А е направо абсурдно в 21 век да се допуска голямо животно като вълка да влиза в оградено помещение. Всеки който не се е погрижил да обезопаси стадото си с подходящи пазачи, просто трябва да не се оплаква, а да си вземе поука и да намери начин да се подсигури за в бъдеще.
Тук своята вина трябва да поемат и ловците, но не с ликвидиране на вълка, а с корекция на собственото си поведение в гората
и даване възможност на сърните и дивите свине да възстановят своите популации до численост, гарантираща успешен лов и за човека и за вълка. Защото огромна част от въоръжените мъже в горите ходят там само с една мисъл – колко по-голяма пържола да отстрелят. Затова и всички хайки, които се организират за т.нар. вреден дивеч, масово се използват за отстрел на всичко изпречило се на мушката. Най-комичен пример е националната хайка от 2005 година, когато взеха участие 60 000 ловци и резултата беше 1 убит вълк и 1 лисица. За сметка на копитните и дългоухите. Резултата е видим навсякъде – числеността на сърната е сведена до критичен минимум, което наложи забрана за отстрела й в национален мащаб, и въпреки което нейната численост не нараства.
 |
| Ловците трябва да поемат отговорност за действията си. Снимка: corbis |
Благородният елен освен в охраняваните ловни стопанства, почти не се среща. Заек трудно може да се види. Националните паркове и резервати се считат от недобросъвестни граждани с ловен билет за всеобщо ловище, разграден двор, където денонощно се трепе дивеч, като най-активни са хижарите и полицаите. Да не говорим за недосегаемите с високопроходими джипове и скъпи оптически мерници „бизнесмени”. Тази година пък се разрешиха ловни излети и в Неделя, като масово се дават бележки за пернат дивеч и заек, а се стреля по свине и сърни. Това удвоява пресата върху нестабилните популации на копитни и оставя още по-малки възможности за изхранване на хищниците – главно вълк, но и на завръщащия се рис. И понеже скоро не се очертава власта да вземе отношение за решаване на тези проблеми, а дори с някои свои действия ги задълбочава, излизане от блатото няма да има, затова всеки сам трябва да поеме отговорност за защита на собствеността си. И да почувства дивите животни като свои и да ги пази. Време е хората да разберат, че дивите обитатели на горите са ценни живи, а не мъртви. Промяната в съзнанието е първата крачка към съвместно съществуване между цивилизация и природа. Време е да го направим.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
