Една кратка реплика в иначе просторните разсъждения, разпореждания, заръки и коментари на премиера Бойко Борисов от днес дава просторен отговор на въпроса защо.
Защо станахме свидетели на нещо, което (въпреки нахалството на багерите и настъплението на бетона в реки, море, планини) никой не е вярвал, че ще видим - да видим багер в защитената територия на Седемте рилски езера.
Да видим изпратен от държавата багер да мачка държавността и всъщност единственото ни богатство - природата. Да я мачка не къде да е, а в емблемата, в символа, в светинята - Езерата.
„…нали УЖ всички милеем за природата“, каза Борисов днес.
Ами, не! Милиони милеят НАИСТИНА, а хиляди НЕУМОРНО ЗАЩИТАВАТ природата, г-н Борисов.
Милеят и защитават не заради насочени пари и не заради усвояването на проект. Милеят и я защитават, защото я обичат, защото я уважаваме, защото е единствената ценност в наследството ни и единственото богатство в завещанието ни.
Природата, г-н Борисов, не е бащиния нито на частниците с лифтовете, пистите и хотелите, нито е бащиния на държавни чиновници, дремещи до пенсия.
Природата, г-н Борисов, е на България, ама не на вашата България, не на държавата България, а на земята България, временно управлявана от правителството ви.
А знаете ли кое е на ужким? На ужким е, че вие сте България сега. Паднало ви е да говорите от нейно име, паднало ви е да решавате съдбата й, да решавате делата й. Но това е само на ужким, г-н премиер.
На ужким. Точно както на ужким спасителния план на чиновниците ви е спасителен план за Езерата.
Всъщност така замисленият и задействан спасителен план си е точно на място, в изключителен синхрон е, ако ще е спасителен план за собствените грешки на държавата - за такъв план трябва само парите да бъдат усвоени, а документацията приключена с печат.
Но това не е спасителен план за природата, г-н премиер.
И не е нужно да си еколог, не е нужно да си зелен, че да го виждаш и разбереш.
Да, природата на Езерата се нуждае от помощ, от спешна помощ, но не така.
Не държавата да гази с веригите на багер държавността. Държавата да гази собствените си правила и то „поправяйки“ стореното по своя вина чрез построяването на лифта.
И тогава, г-н Борисов, всичко беше от добро сърце, с добри намерения, направо с наивитета на сукалче.
Тогава беше на уж.
Уж трябваше да покажем на повече и повече туристи каква хубава природа има България. Уж беше безобидно и напълно добронамерено намерение да качим хиляди в девствената Рила - те да се радват, ний да се гордеем, някой да печели.
Не на уж, а напълно реално обаче държавата остави потока от лифта без контрол, на всичко отгоре редом с курсовете на джипове и камиони, които се засилиха, за да обслужват увеличения приток туристи и екскурзианти. Години наред държавата си затваряше очите, че хиляди тъпчат защитената природа, превръщайки клековете в тоалетна, а уникалните езера в шадраванчета на желанията.
След като се направи на ударена и не пожела да прецени риска предварително, държавата години наред си затваряше очите, че засиленият поток задейства ерозия, а водата на езерата се смени от кристал на блато.
Държавата на два пъти извърши престъпление срещу Рила. Един път като допусна лифта и несъвместим с природата брой туристи и втори път проспивайки контрола, така че да се стигне до нуждата за спешни мерки, за спешна помощ, до реакция при бедствие.
Веригите на багера са опитът на виновника да заличи следите на престъплението си - замитането, прикриването, спотайването.
Но типично за вашата България, г-н Борисов, и това се превърна в престъпление. В трето престъпление срещу Рила.
За късмет, този път оръжието беше по-разпознаваемо - като размахана окървавена секира, а не невидимо като в тихата засада на първите две, та обществото реагира.
И когато казваме общество…
За да си гражданин в България се иска допълнително - допълнително от всичко, което прави от човека-електорална единица и от човека-статистика човек-Гражданин.
За да си човек-Гражданин в България се иска към всичко останало и да бъдеш на нокти. Да живееш на нокти. В готовност. В готовност да възпираш не друг, а самата държава от това да руши държавата.
Не всеки от нас има енергия, има сила, има време, има морал, за да бъде хем впрегатно живото в оцеляването, хем войн на истината.
Второто богатство на България след природата са човеците-Граждани. Онези, които днес Борисов поиска да успокоява с чай, мента, глог и валериан, демонстрирайки първо пренебрежение и второ, прехвърляйки им вината, че Рила няма да бъде спасена.
Рила може и трябва да бъде спасена. Но не на уж с план на ужким.
Тези, които и искат, и знаят, и могат, не са държавни чиновници, а експертите - гласът на науката, който, вие г-н Борисов, избягвате, заглушавате и набеждавате.
И всъщност, г-н Борисов, точно като в случая в Рила, първо имате вина, че държавните институции се превърнаха само в получатели на заплати, а второ, имате вина, че всеки опит за замазване на тази истина нанася само още повече вреда.
Десислава Панайотова-Янкова
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
